Как да запазим отношенията си като двойка след като станем родители

Заедно с терапевта Любка Новкова изследваме какво се случва в двойката след появата на децата и как можем да запазим, преоткрием и заздравим връзката си

Появата на дете е един от най-големите тестове за една връзка. Поне днес. Често майката е тази, която остава вкъщи с детето, прекъсвайки поне временно познатия си живот и навлизайхки в съвсем нова роля на майка, домакиня, оставяйки назад жената, професионалиста, приятелката и още ред роли, които може би са й носили радост и удолвотворение. Бащите, колкото и в днешно време да са все по-отдадени и присъстващи в отглеждането на деца, минават през свой си преход: уж продължават да имат живота си извън дома и да се развиват, имат известна свобода извън дома, но за тях също се увеличава бремето н отговорността да подсигури порасналото семейство и да помага в отглеждането и възпитанието. Изобщо не е лесно. Особено пък в днешното забързано и залято от информация и изисквания ежедневие. Не е чудно, че тъкмо в този момент между партньорите – уморени, недоспали и учещи се на какво ли не в движение – се настанява напрежението. Срещала съм твърдения, че около 20% от двойките се разделят в първата година след раждането на дете. И въпреки че така и не намирам достоверни статистически данни зад това, мисля, че всички сме изпитвали на гърба си или поне наблюдавали в обкръжението си как и защо се стига дотам. Дори да няма следродилна депресия и сериозни психологически проблеми, преходът към родителство е свързан с много промени и стрес (положителен и отрицателен), които неминуемо се отразяват в двойката. 

За всичко това и още важни теми за отношенията в семейството и рода говорим с Любка Новкова. Любка е психотелесен терапевт и родов терапевт, майка на три пораснали деца, любител на йога и природата.  

Какво най-общо казано се случва в партньорските взаимоотношения, когато се появи дете? Има ли в България някакви културни специфики?

Любка Новкова: Периодът след раждането на дете е изключително предизвикателен за всяка млада двойка. Безкрайната радост, която изпитваме от появата на мечтаната ни рожба, е примесена и с голяма доза стрес за двамата родители. Раждането на дете е ключово събитие, което води до промени в нас самите, за да можем да отговорим на новата реалност. С адаптацията към новата роля на майка или баща, се променя и начинът, по който гледаме на себе си, на партньора, на семейството, на приятелите си и на целия свят. Тези промени изискват пренареждане на всичките ни приоритети – опознаването на малкото беззащитно човече е колкото вълнуващо, толкова и изпълнено с несигурност и притеснения и ни поглъща изцяло. И там някъде, погълнати от грижите за бебето, младите родители често забравят за себе си и за партньора. Забравяме, че малкото бебче е плод именно на любовта помежду ни. Фокусът рязко се измества към детето и неговите нужди, а нашите лични, както и грижата за взаимоотношенията с партньора, оставят изцяло на заден план. Имаме по-малко сън, по-малко свобода, по-малко време за почивка и забавления и по-малко време за близост с партньора. 

До кой момент е удачно да дадем приоритет на нуждите на детето, ако изобщо е така, и какви рискове носи това за взаимоотношенията на родителите и динамиката в семейството?

Ще започна малко по-назад във времето. За българина децата винаги са били извор на щастие и любов. Децата са богатството на рода и чрез тях той се развива. В същото време, нашите предци са познавали много добре и са спазвали принципите на реда (йерархията) в семейството. Бракът между родителите, отношенията им, винаги са били първи по ред и първи по право преди детето. С други думи, за майката нейният съпруг винаги е бил на първо място по важност, независимо от появилите се след това деца.

В днешно време, детето се е превърнало в център, а често и основен смисъл на семейството. Много майки сякаш живеят чрез детето, сливат се и стават функция от него. Губят части от своята идентичност, ролите на жена и съпруга се размиват. И като резултат страдат не само отношенията в двойката, но и детето, което е натоварено с непосилна за него задача – да е основен извор на щастие и смисъл за родителите си. А всъщност трябва да е точно обратното. Според един от основните принципи на функциониране на фамилната система, любовта тече от по-големите, към по-малките. Любовта между родителите е тази, която подхранва децата. Примера, който виждат от родителите си – как те се обичат независимо дали показват явно или скрито обичта си, става модел за техните бъдещи интимни връзки.

 Не бих казала, че има определен срок, в който е допустимо партньорската връзка да бъде “оставена на самотек”. Това е строго индивидуално и зависи от качеството на партньорството преди появата на детето. Някои двойки ще издържат години (особено ако има 2-3 породени деца) и връзката ще се възстанови с времето, а може дори да се засили. Докато при други партньорства – това ще означава край на връзката, защото родителите са изгубили пътя към другия в периода на отглеждане на децата.

Колкото по-кратък е този период, в който детето е приоритет за майката и бащата, а връзката им остава на заден план, толкова по-големи са шансовете за възстановяване, според мен. И все пак – динамиката във всяко партньорство е специфична и не би могло да се обобщава генерално.

Въпреки предизвикателствата, умората и трудностите след появата на децата, е важно да не забравяме, че партньорството е основата на семейството, то е гръбнакът му и е с предимство пред децата. Ако тази основа не е здрава и стабилна, няма как и децата да се чувстват добре и на място. Хубаво е да си напомняме постоянно, че връзката с партньора не е даденост, тя не е нещо статично и постоянно, а е жива структура, която има нужда да бъде обгрижвана и подхранвана ежедневно, за да съществува и да се развива. Ако чакаме да имаме свободни час-два, за да обърнем внимание на партньора – връзката ни е обречена на провал. Малките жестове, когато няма време и сили за повече, са много важни и винаги могат да се вместят в ежедневието – добра дума, загрижен поглед, жест на внимание или помощ, нежна прегръдка, милувка. Те съдържат послание към партньора: “Виждам те! Важен си за мен! Искам да се чувстваш добре!”

Има ли такова нещо като стандартни конфликти и напрегнати ситуации след появата на детето и кога има нужда от специализирана консултация или подкрепа?

Най-често конфликтите са породени от напрежението, свързано с новата отговорност за един човешки живот. Например такива възникват около различните разбирания за начинът на отглеждане на детето. Понякога бащите, а и майките, имат нереалистични представи за отглеждането на едно дете. Срещата с действителността е както отрезвяваща, така и плашеща. Много лесно е в такъв момент да се залитне в посока критикуване, сравняване, унижаване и незачитане усилията на другия. От сорта на: “Каква майка си, щом детето толкова много плаче? Как другите се справят, а ти не можеш? По цял ден пиеш кафе в парка, от какво толкова си изморена?” и др. подобни. Понякога тези конфликти прерастват в борба за надмощие и отразяват скритата динамика на партньорските отношения, която често остава в полето на несъзнаваното. Възможно е също да е имало теми или проблеми, които са премълчавани и изведнъж изплуват на повърхността, предизвикани от натрупаната умора и недоволство.

Появата на детето променя изцяло семейната динамика, включително и тази между партньорите. С новите роли и отговорности за родителите, следва естествено нуждата и от преразпределение на общите отговорности в домакинството и финансовото обезпечаване на семейството. Ако родителите не успеят да постигнат баланс в разпределянето на ангажиментите, е много вероятно единия, а често и двамата партньори да се чувстват преуморени, неудовлетворени и напрегнати. И така конфликтите стават ежедневие. Случва се мъжете да не осъзнават тежестта на това да отглеждаш дете и смятат, че то върви наравно с домакинската работа. Връщат се вечер изморени от работа и очакват да има сготвена храна, домът им да е така спретнат и уютен, както е бил преди появата на детето (децата) и жена им да ги посреща усмихната на прага. Вместо това, виждат намръщена, изнервена и недоволна жена и недоумяват “Какво пък толкова се цупи жена ми? Аз работя по цял ден да изкарам парите и вечер искам спокойствие и почивка. А какво получавам – упреци, сърдене и негодувание!?”

Там е работата, че детето не е само на майката, а на двамата родители и ако те тръгнат да “си мерят” кой колко работа върши, кой е по-изморен и заслужава повече да си почива, трудно ще постигнат разбирателство на тази плоскост. Гледането на дете и печеленето на пари са две различни и несравними задачи, като никоя не е по-малко отговорна и изискваща. В общия случай, след работа човек се прибира и е свободен от работни ангажименти, докато гледането на дете е работа на постоянен, денонощен режим без почивка, в който съзнанието не си почива. Важно е бащите да осъзнават и поемат своята част от отговорността в родителството, така че грижата за децата да се случва в тандем, с гъвкавост и с разбиране към другия партньор.

Има ли рецепта или утвърдени практики за съхраняването на връзката между партньорите след появата на деца? 

Конкретна рецепта за съжаление няма. Всички родители сме различни, начините по които реагираме на стреса (защото появата на нов член в семейството освен дългоочаквано, също така е и силно стресово събитие) и преодоляваме трудностите в живота ни, също са различни. Бих казала, първото и задължително условие за съхраняването на любовта между партньорите е желанието и действията и от двете страни. Интимната връзка не е даденост с постоянна величина, а е път на общуване, споделяне, сближаване, приемане на различността на другия и правене на приемливи компромиси.

На второ място е ефективната комуникация. И много хубаво е тя да е изградена още в началото на връзката, или поне преди появата на детето. Това ще спести поне малко от напрежението в първите дни и месеци. Какво е нужно за ефективното общуване? Всеки от партньорите да присъства не само физически, а и ментално в разговорът. Да е готов не само да слуша, но и да чува мнение, което е различно от неговото. Да има желание и умения за постигане на взаимноприемливо решение. Което предполага различна нагласа от “Аз съм прав/права, а ти не си”.

Всеки от партньорите да познава добре себе си. Да е осъзнат за собствените си потребности и нужди и да поеме отговорност за задоволяването им. Също да ги споделя ясно и открито с партньора си. Често жените очакваме от партньорът ни не само да отгатне нуждите ни, но и да ги задоволи. Което от една страна е нереалистично – кой може да ни познава повече от нас самите, а от друга – натоварваме любимия с нашата лична отговорност. Последствията са ни до болка познати – спорове, обвинения и караници кой е по-прав. Жените често влизаме в ролята на онеправданата, жертвата, неразбраната и т.н. А наистина е нужно да говорим честно и открито с партньора си, като отчитаме, че и той е човек с неговите потребности и желания. И както споменах, хората имаме различни начини на справяне с житейските предизвикателства. По мои наблюдения, мъжете като че ли по-често са склонни да се изолират, да не обсъждат с близките си, когато имат проблем. Това може да предизвика безпокойство и тревожност в жената, защото тя няма идея какво се случва с партньорът й. Затова четвъртото и много важно умение за изграждането на стабилни отношения е умението да се поставяме в “обувките на другия”. Това, което си мислим не е ясно за партньора ни, има нужда да споделяме и обсъждаме заедно.

Променя ли се предизвикателството с появата на следващите деца и как? 

Краткият отговор е да. Предизвикателството с появата на следващите деца много зависи от това как партньорите са успели да се адаптират в новите си роли на родители с първото дете преди да се появи второто и следващите. Зависи от възрастовата разлика между децата. Понякога, когато децата са породени, с разлика от 1-2 години, родителите не са успели да поемат дъх, така да се каже, от първото родителство с малко бебе и се изправят пред второ такова. Освен това вниманието, което преди сме отделяли само на едно дете, сега трябва да се разпредели между двете и това изисква повече енергия и ресурс, гъвкавост, адаптивност и умения за приоретизиране. Хубаво е да разчитаме на допълнителна помощ в лицето на баби, сестри, приятелки, детегледачки в първите няколко години.

Битува едно схващане, че детето може да заздрави разклатени партньорски отношения. Каква е действителността? 

Доколкото мога да преценя, това схващане е било доста актуално преди 40-50 и повече години, когато животът е бил значително по-спокоен и финансово предвидим. Надявам се в днешно време все по-малко хора да мислят така. Очакването едно дете да спои връзката между родителите е незряло, защото това означава, че натоварваме едно невръстно дете с непосилната тежест да „носи“ отговорност за състоянието на връзката на родителите си. Както споменах, отношенията в семейството и рода от родова гледна точка са подвластни на принципът на йерархията. Връзката между родителите датира преди зачеването на детето. Неспазването на реда и йерархията води до сериозно заплитане и нарушение на законите на семейната система, от което ще страда не само това дете, но и всички потомци, които ще се родят след него в рода. Докато тази травма не бъде осъзната и излекувана.

В днешно време по-скоро забелязвам тенденцията на рязко влошаване на отношенията след появата на детето. Това може да е заради прибързване за създаване на дете преди двамата да са се опознали достатъчно. Може да е защото партньорите подсъзнателно са се “избрали” с основната цел създаване на потомство, а не толкова създаване на отношения, и когато тази цел е постигната, отношенията рязко охладняват.

Каква е ролята на бащата в първите месеци след раждането на дете? Напоследък все по-често се появява под различна форма посланието “работата на бащата е да се погрижи за майката”. Това така ли е и в какво се изразява тази грижа? 

Много благодаря за този въпрос. Наистина в последните години, има тенденция по-открито да се говори за ролята на бащата в отглеждането на децата. При появата си детето има нужда от любов, сигурна и спокойна среда, за да расте здраво и щастливо. Тук е ролята на родителите да осигурят тази сигурна среда заедно, в тандем. В първите месеци и години от живота на детето обикновено майката е тази, която поема по-голяма част от грижите за него. Което изисква огромен физически и психичен ресурс. При раждането (независимо колко бързо и леко е протекло или не), жената изразходва голямо количество енергия, която след това трябва да възстанови с повече почивка, спокойствие и пълноценна храна. Много ценно е когато бащата е любящ, грижовен и подкрепящ именно за майката, за да може тя да подхрани детето с тази енергия на любовта. За да има капацитета да бъде присъстваща и налична по достатъчно добър начин за малкото дете. Особено след раждането и в първите 3-4 месеца, би било чудесно той да е по-активен и да я пита с какво може да й помогне. А жената да изразява благодарността си към него с мили думи, жестове, прегръдка, поглед, а не да приема грижата му за даденост. 

Първите месеци след появата на детето могат да са особено предизвикателни за психиката на майката, може да се появи следродилна депресия. За какво трябва да са бдителни партньорите и как да подхождат към майката?

Наблюдавам, че майките в днешно време изпитваме повече тревожност и безпокойство при отглеждането на децата, в сравнение с предишните поколения.  Очакванията и изискванията от обществото са толкова големи, насажда се един фалшив образ на идеалната майка, какъвто не съществува. И много майки са в постоянен страх и напрежение, че не се справят добре и “травмират” децата си, както стана много модерно да се говори. Преди 80-100 години например, по традиция младото семейство е живеело при свекър и свекърва. И майката е имала подкрепата, съветите и споделената грижа в голямото семейство – от свекърва си и другите снахи в дома. Не е оставала сама с детето, а и честно казано покрай цялата къщна работа, която е имала да свърши, просто не е имала времето да мисли и да изпитва тревожност. 

Днешната майка в повечето случаи остава сама с детето през деня, докато партньорът й е на работа. Наличието на поток от литература и информация за отглеждането на деца не улеснява процеса, а често води до повече объркване и тревожност за майката. Става така, че нито тя, нито близките й си дават сметка за нейното състояние.

Хората сме устроени така, че състоянието на психиката ни е тясно свързана със състоянието на тялото ни. Когато няма време и пространство за отпускане на умората, напрежението и негативните емоции, те се трупат в тялото и предизвикват психични симптоми. Така че много важна превенция за следродилната депресия е подкрепата към майката – прегръдка, изслушване, разбиране и приемане на трудностите и емоциите, които изпитва, каквито и да са те. Валидирането й като човек, обикновен, неопитен, изправил се пред нови предизвикателства. Човек със своите силни и слаби страни. Подкрепата може да е от партньора, майка, свекърва, приятелка или ако е нужно – от специалист. Невъзможността да споделиш какво ти е отвътре, срамът че изпитваш негативни чувства и емоции, когато според всички останали „трябва да си щастлива“ води до силно усещане за самота, изолация и отхвърляне. Което може допълнително да засили симптомите и проявите на следродилна депресия.

Ето и част от симптомите, които съпътстват следродилната депресия:

• Отпадналост
• Силна умора и безсъние
• Апатия и липса на радост от общуването с детето
• Повишена ранимост и склонност към плач
• Силна тревожност
• Социална изолация, особено ако преди раждането жената е имала активен социален живот
• Повишена критичност към себе си,Чувство на претовареност и безполезност.

Ако близките забележат, че тези симптоми продължават повече от 2 седмици е важно да се обърнат към специалист за консултация, както и към личния лекар (за подробни изследвания за евентуални дефицити на витамини и микроелементи, както и хормонални изследвания при нужда).

Виж тук наръчника за разпознаване на първи симптоми на следродилна депресия и как можем да сме в помощ като близки. 

За партньора и близките понякога може да изглежда, че майката вече не е същият човек. Каква е действителността? 

Вярвам, че едва ли има човек, който да не се промени дори с малко, когато му се роди дете. Искаме или не – с родителството порастваме и ние – ставаме по-издръжливи, отговорни, търпеливи, научаваме се да обичаме още по-силно, безусловно. Променят се приоритетите и смисъла на живота ни. 

Какво би означавало – “майката не е същият човек”? Новата роля на майка може да се окаже доста предизвикателна за жената, да надхвърли нейните представи и очаквания за майчинството като безкрайно щастие и любов с усмихнато и спокойно бебе. За да се адаптира в новата си роля, тя често се фокусира изцяло върху бебето, за да го опознае по-добре, и забравя (дори и да е временно) за всички останали роли – на съпруга, любима, дъщеря, сестра, приятелка. Възможно е да преживява огромен стрес в този процес и това да я кара да се затваря в себе си. Още повече, ако не получава разбиране и подкрепа. А вместо това – критика и осъждане: “Я се стегни! Баба ти как е гледала по 5 деца навремето, ти сега с едно не можеш да се оправиш!” И в този смисъл майката не е станала изведнъж различен човек, а е жена, която се опитва да се справи със сериозно житейско предизвикателство, каквото е раждането и отглеждането на едно дете. Очакването “тя да е същия човек” ми се струва пресилено и лишено от приемане и разбиране отношение към наскоро родила млада майка.

Много майки споделят, че започват да изпитват негативни чувства (раздразнение, завист, негодувание, отхвърляне) към партньора си, чийто живот не се променя така драстично след появата на детето? Въпрос на търсене на повече включване и помощ от партньора ли, диалог и изговаряне ли е решението или е пренастройка в мисленето?

Действително, на пръв поглед изглежда сякаш живота на бащата не се променя съществено след появата на детето. Той ходи на работа, пътува в командировки, пазарува, понякога излиза с колеги или приятели, дори може да си позволи да пътува за уикенд и социалният му живот не се променя чак толкова. Промяната е основно в по-голямата тежест и отговорност за отглеждането и изхранването на новия член на семейството, както и по-ниския доход на майката по време на майчинството.

При младата майка промяната е много рязка. Затваряне в къщи (поне първите дни или седмици); умора и недоспиване, които се натрупват с времето; малко човече, което е напълно зависимо от нея и изисква постоянните й грижи, липса на предвидимост и разнообразие в ежедневието и рязко намаляване на социалните контакти. За част от майките, които са по-интровертни тази промяна може би се случва малко по-леко. Те се посвещават на майчинството и за тях е период, в който да си починат от социалната шумотевица. Но за другата част – липсата на разнообразие и социални контакти се оказва истинско предизвикателство. За да не прехвърля майката тези емоции – завист, негодувание и разочарование към партньора, е хубаво да е осъзната за потребностите си и да се стреми активно да ги задоволява. Първата и универсална човешка потребност (всички я имаме) е от принадлежност. Хората сме социални същества и не можем да оцеляваме сами, без да принадлежим към общност. Първата общност, към която принадлежим с раждането е рожденото ни семейство, както и родът, от който произхождаме. С порастването се променят и кръговете ни на принадлежност – в детската градина, училищната група, приятелите, по-натам професионалния кръг – колеги, или можем да имаме принадлежност към кауза. След раждането на детето, майката временно се откъсва от професионалната общност като кръг на принадлежност. Броя на приятелите също намалява и много майки се чувстват самотни. В тези случаи е добре да не се затварят, а да споделят с партньора и близките си, за да получат съдействие и подкрепа, а ако е невъзможно – да търсят занимания и активности, където могат да бъдат заедно с детето. Разбира се, най-хубавото са живите срещи, но вече има много възможности за разнообразие онлайн. Например – различни платформи за спортни тренировки, танци, йога от къщи, онлайн срещи с приятелки или групи по интереси.

Както споделих и по-рано, родителството е обща отговорност и е хубаво да бъде правилно разбрано от двамата родители. Ролите на майка и баща предполагат различни функции, част от които не са взаимозаменяеми, например бащата не кърми бебето, но голяма част от грижите по децата са напълно по силите и на двамата родители. Въпрос на уговорки, настройка и напасване между партньорите е всеки да поеме своя дял в грижите за децата, да не прехвърля своите ангажименти към другия родител.

Как водим разговора за предоговаряне на задълженията? Често изглежда сякаш майката “какво толкова прави цял ден”, от което схващане произтича и голяма вина и неудобство да си поиска помощ.

На първо място, най-важно е разговора да се проведе, когато и двамата партньори са спокойни, а не по време или след разгорещен спор. Двамата заедно или всеки поотделно прави списък със задачите в домакинството, като отбелязва тези, които му харесват, тези които са неутрални за него и останалите, които никак не харесва. Целта е всеки в двойката да има най-голям принос в дейностите, които харесва да върши, а най-малък – в тези, които не харесва. Съответно да има баланс и във времето, което ще посветят на тази дейност. Така и двамата ще се чувстват по-удовлетворени. Разбира се, грижата за детето също трябва да присъства и да се вземе под внимание. Възможно е да има такива задачи, които не са по вкуса на нито един от двамата и там е необходимо да постигнат взаимноприемливи компромиси. Например като се редуват за ден, седмица или месец.

Що се отнася до втората част от въпроса, ако има такива притеснения, майката може 1 седмица да си записва какво прави през деня и колко време й отнема. Например: измиване и преобличане на детето – 15 мин., кърмене и приспиване – 1 час, разходка в парка 2 часа, пране/простиране/гладене – 1 час, почивка/сън/разтоварване за мама 🙂 – 1 час и т.н. Така и самата тя ще придобие представа колко много неща върши през деня, които остават незабележими дори за нея.

Понякога след появата на детето наблюдаваме отдръпване на бащата, залитане в повече работа например. Защо и какви са пътищата за разрешаване на този дисбаланс?

Причините за такова поведение могат да бъдат различни. Една от тях е, че бащите също преживяват стрес след появата на всяко дете. Свързан е със страх, несигурност дали ще се справят в ролята си на бащи и опора за порасналото семейство. Липса на увереност и страх чисто физически да обгрижват детето. А понякога наистина е бягство от отговорността на родителството с оправданието, че трябва да изкарват повече пари. Начинът за разрешаване на такава ситуация е чрез осъзнаване, че грижата за едно дете е много повече отвъд финансовото обезпечаване. Че децата имат нужда както от майка, така и от присъстващ и грижовен баща. Нужно е мъжът да порасне и да поеме своята част от родителските отговорности.

Има двойки, при които с появата на дете се появява и ревност. Какъв е опитът ви с това?

Място за ревност няма, ако всеки в семейството си е на правилното място, от гледна точка на семейната система. Мъжът не е дете на съпругата си, и следва да е опора за младата майка, а не обратното. Ревността се проявява между децата, които се “борят” за времето и вниманието на мама и татко. Ако единият или и двамата партньори ревнуват половинката си от детето, е добре да разгледат в каква позиция се намират в семейството и честно да обсъдят тези чувства с партньора си. Ако не успяват да намерят решения, могат да потърсят специалист – психотерапевт, както и родов терапевт.

Доколко коментирането на проблеми с партньора с приятелки и близки е продуктивна практика?

Смятам, че повсеместното оплакване от партньора пред външни хора и приятелки не води до нищо добро, а напротив – задълбочава проблема. Защото жената налива още енергия в конфликта, а не в разрешаването му. Много често конфликтите ескалират при силен стрес и недоспиване, преумора. Тогава сме силно емоционални, изтощени, често се усещаме и жертва на обстоятелствата и търсим в споделянето разбиране, утеха, съчувствие, подкрепа. Но това е само едната страна на монетата. Докато не се срещнем очи в очи с партньора и не поставим ясно проблемите на масата, няма как да очакваме подобрение. Много е важна нагласата, с която влизаме в разговора – дали сме отворени да чуем и другата гледна точка, и да намерим решение удовлетворяващо и двамата. Или ни интересуват само собствените желания. Дали сме твърде емоционални и мислим едно, а това което казваме на глас се възприема като нападане, изискване, обвинение от другата страна. Когато човек се почувства обвинен, автоматично се задейства защитна отбранителна или нападателна реакция. Спорът ескалира и никой не се чувства удовлетворен.  Хубаво е да си даваме сметка за невербалните послания, които отправяме към партньора ни. И не на последно място – това е постоянен диалог, който не се изчерпва само с един разговор.

Понякога след раждането на дете могат да се влошат отношенията с родителите (баби, дядовци). Какви са най-честите причини за това, включително от гледна точка на родовата система, и какви са възможните пътища за разрешение?

За съжаление има такива случаи на влошаване на отношенията. Причините са най-различни, и може да се търсят в нарушение на един или няколко от десетте принципа или законите на функциониране на семейната система.

Когато например синът има непрекъсната пъпна връв с рожденото семейство, най-често с майка си. Много често на подсъзнателно ниво майката не пуска сина си, защото има нужда да контролира живота му, да се грижи за него по начина, по който го е правила в детските му години. От една страна може да има потребност да се чувства полезна. От друга, ако няма партньор до себе си, е поставила сина си на това място, което не е негово. Което е нарушение на Закона за подредбата. Тя се бори да запази същите отношения с него, както преди, без да отчита факта, че синът й е вече голям мъж, който има свое дете. Ако и синът е неосъзнат за реалната динамика на тези отношения и смята, че дължи грижа и внимание на майка си, няма как конфликтът свекърва-снаха да бъде разрешен. Ако има осъзнаване, решението е едно: поставяне на граници и открито заявяване на новите приоритети в живота на мъжа. Всичко това е добре да бъде от позицията на синовна обич и уважение към майката, която е родила и отгледала син.

Друг повод за конфликти са прекаленото вмешателство и незачитане границите на младото семейство от страна на баби и дядовци, които постоянно искат да виждат малкото бебе, без да се съобразяват с режима му на сън и почивка. Даване и налагане на непоискани съвети – това най-често води до напрежение и скандали между младите родители. За съжаление все още възрастните родители са с остарели представи и разбирания за семейните отношения и са неосъзнати за вредата, която нанасят на децата си. Както коментирахме и в преходен въпрос, липсва реалистичната съпоставка на времето, в което “баба ти 5 деца е отгледала”, времето, в което самите млади родители са отглеждани и настоящия момент.

Може да има пренебрежително или студено отношение към младата майка, което е силно нараняващо в периода след раждането, когато тя е уязвима и много чувствителна. Така вместо семейството да е сигурния и спокоен пристан за младата майка, а оттам и за детето, той се превръща в място на постоянно напрежение, натиск и конфликти.

Как да разрешим тези конфликти? Най-добрият вариант е, когато младите родители имат силна връзка помежду си и се подкрепят, дори това да означава да се противопоставят на собствените си родители. Ясно и категорично заявяване и отстояване на границите на личното семейство. Повечето баби и дядовци реагират с обида, което е незряло поведение, и понякога прекъсват контакти с младото семейство. А това е болезнено за всички по веригата. 

Ако конфликтите продължават и се задълбочават, е хубаво да се потърси консултация с родов терапевт за изследване на скритата динамика и нарушенията на родовите закони, за да бъдат осветени, осъзнати и поправени.

Каква роля играе близостта и участието в живота на младото семейство на предишното поколение – положителна и отрицателна?

Бабите и дядовците имат специална роля в живота на внуците и тя често е неразбрана и пренебрегвана. Докато родителите имат грижата да отгледат, възпитат и изучат децата си, бабите и дядовците учат внуците на духовната страна на живота, предават им знания и умения, за които родителите нямат време или знания. Например водят внуците на спортни дейности и различни кръжоци. Създават неповторим уют и топлина в живота на децата. Кой не помни на баба вкусните мекици и манджи? Или как ни е лекувала с билки и илачи, които после помним цял живот. Ще ни научи как се меси питка, как се шие, плете. Дядо ще научи внуците как се лови риба, как се дялкат корабчета от дърво. Ще разказва вълнуващи истории от своето детство или ще им показва широкия свят.

Така ролите на родителите и на баби и дядовци не са идентични, не се конкурират. Те ще са подкрепа за младите.

Взаимоотношенията се изострят, когато по-възрастните искат внуците да се гледат по техния начин. Дават постоянно съвети, бъркат се прекалено много, критикуват, недоволстват, не се съобразяват. Искат сякаш да изземат изцяло функциите на родителите. Те просто повтарят модела, който са видели от своите родители. Това винаги води до напрежение в партньорските отношения в младата двойка. А както споменах вече, разбиранията за начинът на отглеждане и възпитание на децата само за последните 30 години коренно се промениха. Преди децата се оставяха сами “да се нареват докато се уморят”, защото се вярваше че дори малкото бебе може да манипулира с плача си. Гушкаха се рядко, за да “не свикнат само на ръце”. Целуваха се, докато спят, за да не се разглезят. Шамарите бяха част от възпитанието. Тези и други подобни практики са доказано вредни за детското развитие. За съжаление все още има възрастни, които вярват в тях и настояват да се прилагат.

Напоследък се заговори, че децата не идват по причини, свързани с травми в рода. Може ли това да бъде повлияно с родова терапия?

Да, в много случаи родовата терапия може да помогне за мечтаното зачеване и раждането на здраво дете. В България вече има над 100 деца родени след родова терапия.

Всеки от нас е продължение на рода си по бащина и майчина линия. Но заедно с гените и външните физически белези, ние наследяваме и травмите на поколенията преди нас. Когато има тайни зачевания, аборти, помятания, за които никой не знае, загуба на деца в ранна възраст или други животозастрашаващи събития, в рода се създават различни вярвания, свързани с преживяното от предците ни травматично събитие. Тези вярвания се предават, макари и несъзнателно, и се грижат да няма други такива болезнени събития в рода или с други думи – да не се раждат повече деца.

Когато човек проучи добре родовата си история четири поколения назад и направи родова терапия, има възможност да излекува травмата и да се радва на здраво поколение.