Токсични връзки: Защо насилието често следва раждането на дете

Раждането на дете е катализатор за конфликти в почти всяка двойка, а в токсичните връзки са възможни ескалации на психическо насилие – ето как да разпознаеш и към какви ресурси да посегнеш

“Родих, а положението вкъщи се влоши.”

“Не срещам разбиране, нямам помощ.”

“Детето стана причина той да се държи зле.”

За съжаление това са думи, които често чуваме от млади майки. По-внимателното вглеждане ще открие плашеща връзка между депресията след раждането, токсичните връзки и домашното насилие. Колкото повече публичност се дава на историите и се насърчава споделянето, толкова повече четем за жени, които се сблъскват с изтощение, психическо, емоционално и дори физическо насилие, започнало през бременността им или скоро след като родят. Изследваме темата с Валентина Димитрова, главен психотерапевт на Emprove, фондация насочена към жени, които преминават или са успели да излязат от връзка с насилник. 

Основната тема на разговора ни е насилието в семейството и връзката му със следродилната депресия, но не е задължително да сте се сблъсквали пряко с някое от двете, за да разпознаете отделни признаци. Рядко проблемните връзки и депресивните състояния са като извадени от учебник – може да има едни признаци и последици, други да липсват, но това не означава, че проблем няма и няма нужда от помощ. 

Токсични връзки след раждането и колко е трудно да се осъзнаем

Раждането на дете е значителен стресов фактор, който води до промени в ежедневието и начина на мислене. Раждането и майчинството са сложни процеси, изпълнени с различни емоции. Радостта от детето върви ръка за ръка със загубата на предишния начин на живот, стресът от очакванията на обществото, близките, а понякога и на самите майки за това какво е добра майка. Ако жените не могат да говорят открито за своите чувства, те могат да изпитат силна тревожност и съмнения относно своите способности като майки. За следродилна депресия можем да говорим, когато майката изпитва продължителна тъга или липса на емоционална връзка. Това може да е знак, че тя се нуждае от помощ. 

Подкрепата от партньора и близките е от съществено значение, а търсенето на специализирана помощ от психолог, психотерапевт или психиатър, не бива да е тема табу. Важно е да се позволи на жените да признаят и приемат своите емоции. В противен случай, те могат да попаднат в капан, особено ако близките им не разбират и подкрепят техните нужди. 

В контекста на раждането на дете е още по-важно да можем да разпознаваме токсичността и насилието. Нормално е след появата на дете да има период на адаптационни кризи – както на жената към новия й живот (възможна е появата и на следродилна депресия – прочети подробно за това в тази статия), така и на двойката. На фона на всички тези промени често се появяват напрежение и конфликти, особено ако партньорът не предоставя необходимата подкрепа, обяснява психологът. 

Една токсична връзка може да задълбочи сериозно епизоди на тревожност, усещане за несправяне и безпомощност, а с това и да допълни микса от факторите за развитие и задълбочаване на следродилна депресия. Това е особено уязвим период за жената и в едни токсични взаимоотношения, точно това е и периодът, в който насилникът може да се възползва от тази уязвимост, вместо да даде подкрепа. Това става по най-различни начини – пренебрегване, отказ от предлагане на помощ, вменяване на вина, обиди, обръщане към собствените си нужди и оттегляне от ролята му на баща и т.н.”

Тук, разбира се, е нужно да отбележим, че конфликтите сами по себе си са съвсем нормална част от трансформацията на семейството. Важното е да можем да правим разлика между токсичност и нормални конфликти или проблеми, които могат да бъдат разрешени чрез комуникация.

Отдръпването на партньора от грижата за семейството и детето може да е индикация, че самият той минава през депресивен период. Можеш да прочетеш повече по въпроса в тази статия. 

“Често жените поемат ролята на спасителки и основни грижещи се за своите партньори, което може да доведе до сериозни проблеми във връзката”, коментира Валентина Димитрова. Токсичните отношения често произтичат от възпитанието и средата, в която сме израснали. Трудностите в разпознаването на токсичността се увеличават, когато няма физическо насилие. Още повече в следродилния период жената често няма ресурса емоционално и психически да осъзнае и да се изправи очи в очи с проблема. Физическото насилие е по-лесно за идентифициране и описание, докато фините нюанси на емоционалната манипулация и контрол са по-трудни за разпознаване. 

По думите на психолога ясен знак е ограничаването на свободата – какво да мисли, какво да облича и т.н. Тази граница често се размива, когато действията на партньора се представят като грижа. Токсичността може да се прояви както от страна на мъжете, така и на жените. Например, когато мъжът каже „Не се виждай с тези хора, те ти влияят зле“, и след това демонстрира пасивно-агресивно или агресивно поведение, това е сигнал за токсичност. Ограничаването на свободата и правото на избор може да започне постепенно, докато жената се окаже в капан, неспособна да реагира. Процесът често е бавен и постепенен, подобно на синдрома на сварената жаба. Близките също могат да затруднят ситуацията, като казват „Винаги си недоволна, какво не е наред“.  Важно е да обясним на околните нашата ситуация, за да получим подкрепа и разбиране. Ако забележите Ваш близък, който не се чувства добре, споделя за форма на токсичност и/или насилие, да не му се вменява вина, че той е направил нещо или е предизвикал насилника. 

Кой е виновен – когато има насилие и когато връзката се разпадне 

Много изследвания показват връзка между израстването на среда с насилие и по-късните му прояви – и за мъже, и за жени. Това обаче не е задължително, а и не бива да вменяваме на жените, че едва ли не те са си виновни, защото са предразположени да направят лош избор. От огромно значение също така е и обществото, цялостната среда на израстване. 

“Има взаимовръзка, когато човек попада в токсична връзка  – имало е някаква форма на токсичност, в средата, в която човек е израснал. Тя може да не е пряко насилие, но когато започнем да работим заедно, се вижда, че е имало някаква форма и трябва да се види по какъв начин е била изразена”, коментира психологът. Ако човек е израснал в здравословна среда, още при първите признаци за токсичност той ще го усети като нещо недопустимо. Преобладаваща част от жертвите на домашно насилие са жени и много от тях са майки. За жалост те често се сблъскват с пълно неразбиране, липса на подкрепа и възможност да напуснат нездравословната връзка, дори да осъзнават, че е такава и искат да си тръгнат. 

Мисловните модели, които ни задържат в токсични връзки, могат да бъдат много различни. Например, в семейството често се приема, че „жената върти къщата, тя контролира мъжа и носи отговорност за всичко, което се случва”. Това са прекалено отговорни роли, в които жената е виновна и отговорна за всичко, пояснява психологът. В една връзка отговорността трябва да бъде равномерно разпределена – 50 на 50. Изключение правят случаите на насилие, където отговорността е изцяло на насилника – 100%. Във всички останали случаи е важно да се признае, че и двамата партньори участват във връзката. Например, въпросът „Какво направи, за да те удари?“ е неправилен, защото създава усещане за вина у жената, че нейното поведение може да промени действията на насилника. Това обаче не е вярно – насилникът трябва да поеме пълната отговорност за своите действия, само тогава има шанс за промяна, казва психологът. 

Да си тръгнеш от насилника, от когото имаш дете

Митът, че родителите трябва да останат заедно заради децата, трябва да бъде развенчан, обяснява Валентина. Изследванията показват, че е по-добре за децата да имат емоционално отзивчиви родители, дори ако това означава раздяла. Малките деца може да не забелязват директно конфликта, но усещат напрежението. Това може да се отрази на техния сън и хранене. Децата реагират на всичко, което се случва в семейството.

Ако говорим за взаимоотношения, при които няма непосредствена заплаха за живота и здравето, механизмите са различни от напускането на физическо насилие. В противен случай приоритетът е безопасността. Най-важно е жената да осъзнае своето положение и да потърси помощ, обяснява психологът. Тя трябва да разбере, че не е необходимо да спасява другите и че любовта не означава непременно спасение. В токсичните връзки често има периоди на щастие и внимание, което кара жените да мислят, че насилникът не е такъв през цялото време. Те трябва да осъзнаят дали заслужават такова отношение. 

Страхът на много жени, че при наличие на депресия ще бъдат разделени от детето си, е оправдан. Въпреки това, съвременните антидепресанти са по-леки и съвместими с кърменето. Основната цел е да се осигури подкрепа, а не да се разделят майката и детето. Близките също трябва да знаят как ефективно да подкрепят жената. Онлайн терапията е опция, особено за жени, които живеят в чужбина и търсят помощ на своя език. Комбинираният подход може да бъде много ефективен. Вземането на детето от майката е рядкост и обикновено се случва само при сериозен риск за здравето и живота на майката, като например суицидни мисли или действия. В повечето случаи се предприемат мерки за подкрепа и наблюдение, успокоява Валентина Димитрова. 

Финансовите и емоционални фактори играят много важна роля в решението дали да се остане във връзката или да се прекрати. Когато жената реши да напусне, често се съмнява в своето решение и изпитва чувство на скръб, обяснява Валентина Димитрова. Подкрепата от околните е ключова за успешното справяне с този труден период. Важно е да се знае, че има един “процес по скърбене” след раздялата. Тогава има колебание дали е направила грешка, защото с една раздяла не свършва всичко. От тази гледна точка е важно да има разбиране от околните. 

Понякога е трудно човек сам да вземе решение да си тръгне от токсични взаимоотношения, особено ако е израснал в определена среда, в повечето случаи токсична. Пътят към промяната е дълъг, но не е невъзможен. След като вземе решението в себе си жената трябва да открие ресурсите, с които разполага – в себе си, в близките си. Много често жените, с които Валентина Димитрова се среща покрай Emprove, споделят, че нямат приятели и семейство, които да ги подкрепят и затова имат нужда да се свържат с някой, който ги разбира. Някои жени не работят и нямат финансова независимост, което също е фактор и създавава допълнителна трудност при взимането на решението да напусне отношенията и това трябва да се вземе предвид и да се уважи като достатъчно основателна причина. Жените трябва да открият ресурсите в себе си, които досега може и да са потискали, да видят какво им дава сигурност – това може да са умения, които имат, но досега са били подценявани от партньора. Важно е да види себе си, но не през очите на насилника (както е било досега), а по друг, по-автентичен и овластяващ начин, което първо става през очите на човек, на когото да има доверие – приятел, специалист, а след това и самата тя ще се види така!

Мисията на фондация Emprove е да подкрепи жени точно в такива ситуации. Ако разпознаваш връзката си или тази на близка в редовете по-горе – окуражаваме те да потърсиш подкрепа и ресурси в тяхната мрежа от специалисти и жени Survivors, успешно излезли от отношения на насилие и изградили се наново.