Вечната борба за надмощие със свекървата: има как да излезеш победителка

Свекърва ми постоянно идва у нас и иска да взема детето, живеят над нас и мъжът ми им даде ключ, та тя сега постоянно си влиза. Всеки път като идва, свекърва ми оглежда кое не ми е почистено, къде не ми е подобрено и ме залива с непоискани акъли за режима, начина на хранене и като цяло отглеждането на детето с онзи поглед казващ “абе слушай аз да ти кажа сега как се прави”. Свекърва ми тотално пренебрегва и пристъпва всичките правила, които сме поставили на детето – времето за телевизия, количество сладко и т.н. Критикува ме открито пред детето. Просто отказва да се съобразява с начина, по който възпитавам детето и си прави каквото си знае, въпреки, че е помолена. Абе вбесява ме тая жена понякога.

С малки вариации това са постоянно повтарящи се ситуации, и въпреки че в тях няма нищо необичайно, те са си сериозно изпитание за психиката. Аз нямам личен опит със свекърва, признавам си, но около мен изобилства от случки, емоции и размисли.

Още по-интересното е, че се случва навсякъде по света, неслучайно има толкова филми, които осмиват тези отношения. Но проблемът е още по-дълбок в култури, където младото семейство често живее в по-традиционни структури или с родителите на съпруга (дори да е на съпругата, пак има сходни проблеми). А в България, където майките, за нас свекърви, отглеждат момчетата си вкъщи до след 30 годишни, сами можем да се замислим колко трудно им е да ги пуснат после в мръсния и неподдържан дом на някакво момиче, което какво знае за живота изобщо. Между другото, ние сме на второ място в Европа след Румъния по този показател – мъжете у нас средно остават под покрива на мама до 32, момичетата се изнасят средно на 27. Намигване да се замислиш и ти, ако отглеждаш момче. 

Ако чувството ти за хумор се изпарява с влизането на свекървата в стаята, и дори да си се овладяла при първата и безумна реплика, тя вече е изпуснала втора и мислено посягаш да я треснеш с някакъв тежък предмет… Не си сама. Не си сама и ако не искаш да я треснеш и постоянно се опитваш да си повтаряш колко си и благодарна, че помага с децата и домакинството, но вътрешно ти е много напрегнато къде този път ще те настъпи. Не е едно и две изследвания демонстрират, че отношенията със свекървите са източник на стрес, чувство за изолация, депресивни състояния и неудовлетвореност от брака и родителството. Между другото, обтегнатите отношения, които децата наблюдават, а те виждат много повече отколкото си мислиш, могат да доведат до нарушения в привързаността и трудности на по-късен етап, както и несъзнателно пренасяне на тези модели в собствения им живот като възрастни. 

И все пак имай предвид, че отношенията между двама души са двустранни, и не всички грешки идват от свекърва ти. Ето какво психолози и антрополози, на база на проучвания и наблюдения, казват че можеш ти да направиш, за да си подобриш положението.

Първо – прекъсни негативната мисловна верига

Да, ясно е, че е супер зле тая жена и как не се усеща и т.н. Но докато самата не спреш да се оплакваш и да мислиш само в тази плоскост, нещата само ще се влошават. Има изследвания, как в работна среда мрънкането и оплакването от шефа, може и временно да сплотява служителите, но в дългосрочен план създава много токсична среда. И тук така. Спри да създаваш такава токсична среда в мислите си и си освободи място да намериш работещи решения. Оплакването го можем всички, а в България направо си е олимпийски спорт. Ако си тук, явно искаш и можеш повече. Ключът е да осъзнаеш на първо място, че не си безгласна буква в тези взаимооношение, а напротив – имаш цялата сила да положиш основите за положителна промяна.

За здравословни отношение е важно двустранното уважение и към мнение, и към граници. По нашите ширини битува схвашането, че уважението е еднопосочно от деца към родители и това често се пренася и в зрелите отношение. Но има как да бъде преосмислено и променено с действия. 

Говори директно, не през мъжа си

Сещаш ли се как се обади на приятелката си да се намрънкаш от свекърва си, но не отиде да й кажеш директно, че нещо те дразни? Или вчера като затвори вратата зад гърба й, не се сдържа да си излееш как те дразни пред мъжа ти и детето. Може да опиташ следващия път да изкометираш ситуацията с нея. Да, разбира се има свекърви, които няма да те отразят, но е задължително да пробваш. 

Според проучването на психолозите Джефри Грийф и Майъл Уудли сред 350 жени и техните отношения със свекървите им,  да се научиш да общуваш директно с нея, без да очакваш посредничеството на сина й, е ключово за подобряване на отношенията. Не ознчава да изключиш съпруга си от това, напротив. Говори първо с него, че имаш намерение да потърсиш директно разговор с майка му. Не съветвам аз, а гореспоменатите доктори по психология. Аз, макар да нямам свекърва, имам свекър, и съм прилагала точно това в конфликтни ситуации. Работи. Но само след като първо си позволиш първоначалната емоция от някаква ситуация да се уталожи и подходиш директно и уважително. Колкото и да не ти се струва така вече, срещу теб стои човешко същество, което също изпитва нужда да бъде зачетено и уважавано. Или понякога изобщо не се е замислило, че има проблем и не го прави нарочно. Ако не постигнеш мигновени резултати, поне ще си говорила с нея, а не с представата за нея от собствената си глава, която е гарантирано в пъти по-кофти от истинската ти свекърва.

Ама как да говоря с нея като не ме слуша?

Когато се престрашиш да говориш директно с нея, без излишни емоции, това може да ви помогне, ако не друго да изясните позициите си по въпроси, свързани с родителстването и грижата за домакинството, ако щеш и други щекотливи теми. Говорейки с нея като с възрастен човек, фокусирай се върху поведение или конкретни постъпки, както и потенциални решения, а не личността й, съветват Грийф и Уули. “Когато ме критикуваш пред детето се чувствам еди си как, нека коменираме такива неща на четири очи” е различно от “Ти вечно само критикуваш и винаги виждаш само лошото”. 

Да помислиш предварително как да поднесеш конструктивно информацията, както и да помолиш за конкретно (съ)действие от нейнатa страна, е половината от работата и е силен инструмент в ръцете ти. 

Много ми хареса една мисъл на Мадлен Алгафари в нейна лекция, която случах наскоро. Не я цитирам дословно. Различията ни, ни дават възможност да израстваме като личности и да се развиваме. Партньорските отношения и отношенията изобщо, са възможност, а не задънена улица.

А ако мъжът ти отказва да вземе страна?

Според Джефри Грийф, директната комуникация със свекървището, има потенциала да свали бремето и от плещите на съпруга ти. За него в крайна сметка също не е никак лесно да живее между чука и наковалнята. И като се абстрахираш от бесовете си, и ти го знаеш. Една немаловажна стъпка, която да предприемеш като за начало е, да проформатираш малко очакванията си към партньора. Осъзнаването, че нежеланието му да се включи си има своя корен в отношенията му с майка му, може да ти помогне да го разбереш, вместо да му набираш. Изяснявайки си това, потърси съвет от него как да общуваш със свекърва си по-добре, вместо да искаш директното му вмешателство и вземане на страна. Но най-важното – говори, подхождай уважително и след като отмине първата емоционална буря и избягвай “ама ти така и тя така и то така”. Пробвай да говориш от първо лице за себе си, съветва Мадлен Алгафари, как ти се отразяват определени техни действия, като избягваш да класифицираш личността. 

Ако все пак отказът му надхвърля стандартно отдръпване, или дори вземе нейната страна, може би е добре да помислите за собствените си отношения и да потърсите медиатор или терапевт.

КОГАТО ТЯ ПРОСТО НЕ Е ЗРЯЛ ЧОВЕК

Вече си опитала да я поопознаеш и да надникнеш във вътрешния й свят, пробва да говориш директно, пробва през сина й, и все пак не ти се получи? Изследванията показват, че взаимоотношенията със свекървата са пряко свързани с цялостната динамика в семейството и родата, включително взаимоотношенията с други снахи и зетове и наличието на любимци сред тях. Може да се окажеш в ситуация, в която въпреки всичките усилия свекървата все пак не е достатъчно зрял и емоционално интелигентен човек и говори зад гърба ти с други членове на семейството, или партньора ти. Е това вече няма как да не те вбеси и може би по-нататъшен разговор с нея по темата, ще влоши нещата. Ясно е, нея няма да промениш, трябва да промениш отношението си към нея или към ситуацията. Затова можеш просто да посегнеш към някакви техники, с които да си помогнеш да се помириш с нещата, за да ти е окей на теб. Ето какви.

Напомняй си, че забележките й нямат общо с теб

Има една интернетска максима “наранените хора нараняват”, опитай да мислиш за нея, а и всеки друг, по този начин. Често критиките и начинът, по който някой те третира са просто плод на това как някой някога е третирал него и той или тя несъзнателно прехвърля в отношенията си. Колкото по-малко се опитваме да заемаме жертвеническата позиция, а напротив – вземем отговорността, ако не за ситуацията, то поне за начина, по който я виждаме, и се опитваме да гледаме на околните с емпатия и разбиране, толкова по-добре се чувстваме самите ние. Затова опитай следващия път, когато получиш забележка за това как вече трябваше на година и два месеца детето ти отдавна да е забравило за памперса и поне от половин година да е на кисело мляко, а не да ти виси на гърдата, припомни си, че може би, някога някой и нея е критикувал със същата ожесточеност и тя може би не е имала механизъм да се справи и да се защити.

Ако говори зад гърба ти

Да, ясно е колко е неуважително и болезнено, особено в семейството. Опитай да погледнеш на това като на чуждата невъзможност да порасне емоционално и да се държи зряло. Повтаряй си всеки път, че просто си по-големият човек. И избягвай да си тази, която говори зад гърба също. Едно проучване публикувано в Personality and Social Psychology Review твърди, че хората които умеят да се отнесат към себе си със самосъстрадание, успяват много по-бързо да се окопитят в ситуации на социално отхвърляне. На практика, когато разбереш, че свекито е изтървала пак пред другата снаха реплика за това как не можеш да се организираш да си изчистиш къщата като хората, напомни си, че твоят приоритет е да прекарваш време с децата си, вместо в чистене и затова си окей в хола ти да цари хаос повече време отколкото е подредено. Примерно де. Вярвам разбираш.

Други техники, които могат да ти помогнат в случая е просто да се съсредоточиш върху взаимоотношения, които ти предлагат сигурност и усещане, че си приета, както и над занимания, които ти носят радост. Между другото заниманията, които носят радост, в моя личен дългогодишен опит да си помагам в най-разни психологични главоблъсканици, са лекарство номер едно.

Обърни внимание на себе си и вътрешния си мир

Това е нещо абсолютно общовалидно, но ще ти дойде в помощ и тук. Справянето със стреса, какъвто и да е коренът му и особено в ситуации, които изглеждат като задънена улица, е свързано с намирането на равновесие. То, според проучвания на Оксфордския университет, може да дойде от практики за заземяване като медитация, дишане, наблюдение, но също и от това да потърсиш подкрепа от приятели. Тук не се разбира да идеш да се намрънкаш на кумата ти колко е зле свекърва ти, или да се правиш, че проблем няма. Напротив, значи да приемеш, че някои неща ще са такива и да избереш съзнателно да насочиш енергията си в други по-продуктивни за самата теб занимания или мисли. 

Ключът е в теб, дори, когато ти се струва, че си просто безгласната буква в семейството си. Силата да промениш ситуацията, започвайки от промяната на настройката си, а после с малки действия, е изцяло в твои ръце. 

П.С.: Ако нищо друго не подейства, тегли една псувня (по възможност насаме) и продължи безстрастно с деня си. Някъде наскоро ми попадна, че псувнята в българската народопсихология била универсалния лечител за всякакъв натрупан стрес. После се сетих как неотдавна майката на моя позната дойде на площадката бясна на нейната изветряла свекърва, живееща над тях, насоли я хубаво, после тегли някаква невъобразимо грозна псувня и с видимо олекнала походка продължи към близката сергия да си купи диня. Тогава направо се потресох, сега си мисля, че май има нещо в този подход. Понеже не помня източника да го цитирам, но ми хареса – споделям, пък ти си прецени дали ти подхожда и помага.

Източници:

Geoffrey L Greif, Michael E Woolley: Women and Their Mothers-in-Law: Triangles, Ambiguity, and Relationship Quality, Social Work Research, Volume 43, Issue 4, December 2019, Pages 259–268