Дългият път към бърнаута при родителите: митове, предпоставки, последствия

За да стигнем до явлението родителски бърнаут, изминаваме дълъг път и като общество, и като отделни индивиди.

За да прегорим, факторите са много и нито един сам по себе си – самотно родителство, болно дете, лична история – не е достатъчен.

Сред най-уязвимите са перфекционистите, високообразованите хора, и тези, които по някаква причина не могат или избират да не работят на пълен работен ден.

Бърнаутът може да настъпи във всеки един етап от родителството и не е обвързан тясно с възрастта на децата.

Последствията са широкообхватни, дълготрайни и надхвърлят личното страдание на прегорелия родител – от неглижиране и насилие над детето, до изневяра и разпад на семейството.

За да разберем и да приемем състоянието насериозно и да не се хващаме в капана на “абе и това ще мине”, оставяйки се да бедстваме месеци и години, нека видим как като индивиди и общество стигаме до родителското прегаряне.

Баба ми как без бърнаут си е отгледала децата

Няма съмнение, че родителите са изпитвали стрес абсолютно винаги в човешката история – да опазиш, отхраниш, възпиташ дете е било трудно по най-различни начини във времето. Това, което днес е различно, са новите източници на напрежение и стрес. Днес имаме достъп до океан от информация, често противоречива, виждаме онлайн как много хора отглеждат децата си и имаме усещането, че много очи са вперени в нас и всяко наше действие. Някои много съществени промени в обществото и начина ни на живот днес допринасят сериозно за тази специфична форма на хроничен родителски стрес.

Днес, за разлика от преди 100 години, детската смъртност е много по-ниска, отбелязва доц. Стоянка Черкезова, социален учен и съосновател на приложението за психическа самопомощ Momfident. Това, естествено, води до преразглеждане на връзката с детето и мястото му в семейството. Ако някога децата са били виждани и като работна сила, то днес, особено след приемането на Конвенцията за правата на детето през 1989 г. и ратифицирането й в България две години по-късно, детето вече е пълноправен член на семейството, и за неговото благоденствие има отговорност и държавата. По този начин се увеличава и усещането за социално наблюдение върху практиките в семейството, с което и напрежението дали и доколко като родител се справяш с работата си. Ще си позволя да дам следния пример: ако не институциите, то съседите и профилите им в социалните мрежи са доста бдителни. Много пъти съм попадала на анонимни постове на хора, които докладват за пищящи деца по блоковете, подозират, че родителите им ги тормозят, и се чудят дали да не повикат полиция. Попадала съм и на истории на майки, чиито съседи мислейки си, че нещо не е наред или просто небидейки ок с това, че децата вдигат шум, тропат по вратите и се разправят. Не не на последно място, в България са доста размити границите между поколенията и е приемливо по-възрастните (роднини или не) да са месят във възпитанието на децата. Ако в Германия например, никой няма да се впечатли, че тодлърът ни се дере и дави в сополи, защото иска нещо си, то тук веднага ще минат няколко баби да те питат какво му правиш на детето, да те посъветват, или поне да цъкнат с език и да пуснат някоя хаплива забележка в стил “Едно време такива глезотии нямаше, докато подминават. Това причинява допълнителен стрес. И е невероятно колко много пъти съм срещала истории на млади майки, които се притесняват да излизат с децата си до магазина, защото те се тръшкат и всички започват да се месят.

Наред с това, психологията като наука се е развила много и това е част от причината днес да е по-трудно да си родител, особено, ако като човек те интересува много тази тематика. През втората половина на 19-ти век психолозите започват да се интересуват много от детско развитие. Има обаче един ключов момент: едни от основополагащите наблюдения, които катализират изследванията в областта на емоционалната привързаност на децата  и какво значи това за бъдещия им живот, са върху деца в сиропиталища и тяхната склонност да развиват моторни, психологични и социални затруднения поради липса на емоционален и топъл контакт с обгрижваща фигура. Отключва се вълна от проучвания в сферата на детската психология и към днешна дата огромен обем от литература и препоръки за отглеждане на деца.

Някои академици и практици, но и дори интернет инфлуенсъри, които се опитват да смелят информацията за съвременна консумация на хапки, всъщност започват да разпространяват подвеждащи послания. Така позитивното родителство, макар прекрасно само по себе си като явление и идея, идва с риска от твърде буквално приемане и опит за нерефлектирано прилагане на препоръки, които валят отвсякъде. А това вместо помощ, може да донесе още напрежение и усещане, че нищо не работи и тотално не се справяме.

За разлика от времето на бабите ни, поради манталитета на българския работодател като наследство от социалистическия строй, от жените днес се очаква да са пълноценна и равноправна икономическа бойна единица и да работят на пълен работен ден, докато отглеждат малките си деца. Те продължават да се основната обгрижваща сила в семейството – тези, които са наясно къде стои всичко и кое кога се прави, кой е лекарят и кое е лекарството, коя шуслерова сол за кой сопол, какви са графиците на всички и какво ли още не. По този начин наред с работата и финансовия си принос, обикновено майките са тези, които носят и по-голямата част от менталното бреме на семейството. Това е гарнирано с все по-назряващата липса на места в детските градини в големите градове и липсваща помощна инфраструктура за отглеждане на децата. И колкото и да не ни се иска да е така и да не ни се признава, след работа, която рядко имаме възможност да е на половин работен ден, майките са и домакини, и основна обгрижваща фигура на децата. За част от майките регулираща роля играят бабите, които тук са много по-включени в отглеждането на децата, за разлика от западните страни, например. Но парадоксално, огромна част от младите семейства живеят в големите градове, далеч от роднини, или пък бабите все още работяти не могат да помагат активно. Това прави очакваното от общество и работодатели активно завръщане на една майка на работа  много трудно. Разбира се, бащите също все повече се включват в домакинството и домашните задължения – нещо непривично и непознато в тази му форма за поколенията бащи преди тях. И всичко това, без да го окачествяваме като добро или лошо, просто променя правилата и динамиката на отглеждане на деца и семейния живот, което идва със своите конфликтни точки и обърквания.

Не на последно място, днес като общество отдаваме много по-голямо значение и ценност на индивидуализма и склонността да поставяме много по-голяма тежест върху това да чуваме и откликваме на собствените си нужди. Това е концепция, която намира все по-плодородна почва в България.

Ставайки родители, в нас възниква конфликт. Програмирани сме чисто еволюционно, а обществото и обкръжението ни очаква от нас да поставим нуждите на детето си на първо място. Объркването става още по-голямо, когато в едно общество като българското има смесване  – хем все повече западни индивидуалистични идеи си пробиват път и младите родители искат да се еманципират от родата и да гледат децата си по определен начин, да продължат да живеят по правилата си, да се грижат за себе си и интересите си, хем си имаме товара на колективистичното общество, в което по-възрастното поколение е все право и все се включва и меси във всичко, очаква от родителите определени саможертви и поставяне на заден план на идентичността в полза на отглеждането на деца. Това според доц. Стоянка Черкезова, е част от големия товар за родителите по нашите ширини. Няма да забравя една англичанка, омъжена за българин, която беше втрещена от свекърва си. Бабата смятала, че майката трябва да изяде по-прогнилите череши и най-хубавото да е за децата, и войнствено отстоявала позицията си. Докато англичанката просто смяташе, че е нейно право да се наяде с хубави череши, щом са там.

Всички тези процеси, комбинирани с огромната видимост на всичко, което правим днес като родители през социалните мрежи и всички инфлуенсъри там, водят до безпрецедентно напрежение върху родителите. Оформя се плодородна почва и за появата на състояния като родителски бърнаут, който е по-различен от умората и стреса, които бабите ни са изпитвали, докато са гледали пет деца на полето. Родителството днес е доста комплексен процес – заради огромното количество информация, заради многото очи, които ни гледат, заради твърде голямата палитра от потенциални избори  на стоки, на лекари, на детски ясли и градини, на допълнителни дейности, на стил на родителство, на собствена идентичност – които (уж) трябва да правим постоянно. И може да бъде доста стресиращо.

Очакването за цветя и рози

Да си го кажем честно: и ти се подготвяше, че всичко ще е радост и любов, мислеше си как ще правиш и няма да правиш като другите, и всичко ще тече по мед и масло преди да се окажеш в днешната си ситуация. Често голямата ни кошница с нереалистични очаквания тотално се изтърбушва, като се сблъскаме с реалността. Но го има и елементът на това, че отвън всички ти натякват колко е прекрасно, как родителството е извор на безкрайно щастие, възможност да израснеш и ти като личност и т.н. Тонове инфлуенсъри и wannabe такива са запълнили много дигитално време с доказателства за това. И някак си не е социално приемливо да не ти е такова едно розово, щастливо и подредено.

Всъщност родителството е низ от стресори – здравето на децата, конфликтите с партньора или родата, финансови несигурности, намирането на себе си, когато децата ти заемат огромна част от времето и какво ли още не. Всички те – напълно реални и имащи своето място в недотам розовия балон на родителството, се появяват ежедневно и са си част от живота на всички семейства. Първо идват страховете и притесненията, свързани с това дали ще се справим изобщо и как ще опазим детето и себе си в прехода към родителската роля. После се появяват всички притеснения около здравето, развитието, социализацията на децата ни. Дали ще изберем правилния път за него, правим ли достатъчно, дали няма да го разглезя или да го травмирам, с правилните деца ли се събираме, добра градина или училище ли избираме, правилните дейности ли подбираме, да го запиша ли на чужд език на 5 и на 7 късно ли ще е? И още купища, купища въпроси и притеснения стават част от ежедневния ни поток от малко над 6 хиляди мисли и решения, които трябва да вземем.

За радост, за повечето родители ефектът на стресорите се балансира и дори надхвърля от радостта, която изпитват от родителството и общуването с децата си. Ако си представим родителството като везна – от едната страна са стресорите, а от другата радостите, то за много родители, наистина везната е наклонена в посоката на положителното. И добре, че е така. Но има много случаи, в които нещата изглеждат наобратно – и вместо радост, родителството се превръща в страдание с променлив се интензитет.

Митът “спокойно, всички сме така” 

“И това ще мине. Всички сме така”.  Първият и доста опасен мит е, че родителството винаги е тежко изморително и изтерзаващо. Всъщност нормализирането на това да си в постоянен режим на зомби като родител е в основата на много проблеми. За огромна част от родителите изтощението се уравновесява от радостта на моментите с децата им в достатъчна степен, че ежедневието им да не се превръща в непълноценен живот и  безкрайно страдание. Да, разбира се, че е изморително и на всеки му се случва да иска да избяга, да си изпусне нервите, потвърждава и психологът и терапевт Преслава Биковска. По думите й това са напълно нормални състояния, които преминават в рамките на няколко дни. Но ако продължава повече от две-три седмици и имаме усещане за задълбочаване, вече изисква внимание. Ако постоянно си на ръба на изтощението и не знаеш как ще избуташ деня, не се наспиваш, макар да спиш, и си вечно на крачка от нервния срив, нормално ли е според теб и дали ще мине? И дори да успееш да се убедиш, че е нормално, така ли искаш да живееш? И колко време?

Има много неща, които ни се виждат напълно логични като си помислим на кои родители им е най-трудно и кои се очаква, и би било приемливо да прегорят – самотни родители, такива с болни деца, или пък такива, на които им се налага да работят много. Но десет години проучвания в над 40 страни, координирани от Лабораторията за изследване на родителски бърнаут в Лувен, показват нещо доста интересно. За прегарянето рядко е виновно конкретно външно обстоятелство или “слабостта”.

Ето още няколко заблуждения, в които не е полезно да се вкарваме:

Само майките могат да бърнаутнат. Не само, че изобщо не е вярно, ами бащите са дори по-уязвими. С други думи, поставени при едни и същи условия на стрес, бащите ще се пречупят по-бързо и ще започнат да прегарят, тъй като те нямат еволюционно заложините механизми на майките за справяне с всички “детски” предизвикателства. До преди 30-тина години мъжете изобщо не са били толкова включени в отглеждането на деца и съответно те все още се ориентират в ролята. Не на последно място бащите много по-лесно и бързо при прегаряне започват да се отдръпват от родителската и партньорската си роля. 

Самотните родители са в много по-голям риск. Макар да изглежда логично това изобщо не е вярно. Причината е, че за да прегориш трябва да се натрупат доста фактори. Един единствен, макар и с голяма тежест като това да липсва партньор в отглеждането, далеч не е достатъчно да постави човек в много по-голям риск. Стига да са налице ресурси, които да балансират, самотен родител може да е в много по-малък риск отколкото родител в семейство с липса на съгласие относно отглеждането на деца. 

Прегарят родителите с много малки деца. Всъщност може да се случи на всеки родител във всеки един момент, макар да има известен статистически превес при родителите с деца до три годинки. Важно е да запомним, че не децата сами по себе си са причината, а натрупването на много фактори като огромна част от тях, са свързани с лични наши характеристики, семейната, домашната и социалната ни среда.

Прегарят родителите на “трудни” деца. Тук няма да дефинирам “трудни” по ред причини (но можеш да погледнеш в глава “Едва избутвам времето с детето”). Може да имаме прекрасни възпитани здрави деца и пак да стигнем до състояние на бърнаут. Бърнаутът е функция на натрупването на стресори много повече отколкото характеристиките на децата ни.

Родители, които работят много, са в по-голям риск от бърнаут. Статистически, оказва, се, точно родителите, които не работят или работят на половин работен ден са много по-застрашени от чист родителски бърнаут (не става дума за застъпване със състояние на професионален такъв). Причината е, че те се идентифицират много повече с родителската си роля и чувстват много по-голяма вина, когато не се справят. Същевременно няма друго поле, от което да почерпят усещане за стойност.

До бърнаут се докарват родители, които не са достатъчно информирани. Тъкмо обратното. За разлика от почти всички други разстройства, това е запазена марка на добре образованите хора с високи стандарти към себе си. Всъщност не малка част от проблема е твърде големият обем от знание и желание да се приложат максимално много добри практики в отглеждането на детето и изграждането на семейна среда. 

Последствията от родителския бърнаут

Прегарянето като родител има ефект не само върху личността, но и върху цялото семейство, потенциално и върху разширеното такова. С други думи – ако в началото е основно личното страдание, то много бързо се прехвърля върху цялото семейство, както и да изглежда то, и може да има доста дълготрайни последствия. 

За самия родител

При родителя, който е напът или вече е изпаднал в състоянието на прегаряне, първо се влошава здравето. Главоболия, нарушения в храносмилането, проблеми със съня и онова постоянно усещане за физическо изтощение, което не минава и след някаква форма на понаспиване. Впоследствие може да започне и боледуване, защото всичко това води до спад в имунната система.

Наред с физическите последствия идват и емоционални, поведенчески и социални. Прегорелият родител често живее в чувство за провал, вина, невъзможност, чувство, че е загубил пътя си. С това може да дойде и усещане за тотално неразбиране, желание за изолация, депресивни състояния. Може да се обострят чувства като завист и сравнение с хора около нас, каквито не сме изпитвали до момента. После идват раздразнителността, конфликтите и изолацията.

В цялата работа рискът да се изолираш или да влошиш контактите си с най-близките или обкръжението си е голям. А това те вкарва в негативната спирала на все по-мрачните мисли и все по-голямо неудовлетворение от общуването.

Има и по-тежки случаи, когато може да се стигне до психози, халюцинации, самонараняване, опити за реализиране на самоубийствените мисли, които нерядко спохождат родители в по-тежък бърнаут.

Засяга и майките и бащите, но не еднакво

Родителското прегаряне засяга и майките, и бащите. И ако се случва (или по-скоро диагностицира) по-често при майките, то – оказва се – бащите са една идея по-уязвими и при тях по-бързо започва да страда здравето. Мъжете, дори еволюционно, не са направени – и до скоро не им се е налагало – да са до такава степен част от отглеждането на детето, както все повече е норма днес. Затова при тях и по-малко количество ментално бреме, свързано с родителството, може да доведе до нарушаване на баланса. Понякога им се случва при наличие на доста повече ресурси за справяне, отколкото при майката.

Последствията за майките и бащите също са малко по-различни. Що се отнася до увеличената консумация на алкохол например и проблемите със съня, страдат еднакво и майките, и бащите, сочат проучванията. И въпреки че във всеки друг случай жените са по-предразположени към самоубийствени мисли, в контекста на родителството самоубийствените мисли спохождат по-често бащите. Освен това при бащите по-често се проявяват склонност към отдръпване от ролята на родител и неглижиране на детето и семейството.

За семейството и партньора

Динамиката в семейството се влошава. Това означава чести конфликти, напрежение, недоверие, спад на партньорската подкрепа и усещане за неразбирателство. Резултатите от едно проучване, проведено от проф. Миколайчак и проф. Роскам сред 1500 родители през 2018, подсказват, че родителското прегаряне има силен ефект върху конфликтите в двойката и физическо и психическо отчуждаването на партньорите. Не на последно място това води със себе си мисли за раздяла и изневяра. Това пък от своя страна създава усещане за несигурна среда у детето.

Последствия за децата

Като родители рядко имаме достъп до това какво точно изпитват децата ни, когато мълчим, крещим или си изтърваме нервите. Обикновено имаме хипотези, и нерядко те са свързани по-скоро с евентуалния мъгляв ефект от поведението ни в някакво необозримо бъдеще. Като част от обучението за диагностика на родителски бърнаут към института в Лувен се запознах с историите на деца на различни възрасти на родители в бърнаут, които не знаеха точно какво се случва, но изпитваха страх – и за себе си, и за родителите си, вина, че правят нещо лошо, и тъга.

Дори още когато нямат способността да изговорят и обяснят какво се случва в тях, децата чрез огледалните неврони в мозъка си улавят и предават нашите емоции и понякога несъзнателни усещания. За тях няма значение дали на повърхностно ниво се владеем и говорим с мили думи, защото те улавят като сигнали тона ни, дишането ни, езика на тялото ни. Когато ние самите не умеем да забележим или регулираме емоционалното си състояние и да се успокоим, предаваме този модел и на детето. Това, макар да изглежда като по-малкия дявол, в дългосрочен план, ако не се промени, има потенциал да произведе тревожен и неспособен да се самоуспокоява и регулира емоциите си възрастен, ми обясни Преслава Биковска. Между другото и прекаленото обгрижване като компенсация за избухванията ни, може да доведе до същото, допълва тя. Според Мойра Миколайчак и Изабел Роскам децата на родители в състояние на бърнаут могат да станат по-тревожни, емоционални, хиперактивни и дори агресивни, което автоматично ги прави по-трудни за отглеждане и влошава цялостната ситуация.

Изследванията показват, че родителският бърнаут е свързан с по-високите нива на стрес и кортизол в кръвта, което пък от своя страна се свързва с гняв, ярост и насилие. Тук не е нужно да говорим за системен побой над детето, но и ти знаеш колко се приближава точката на кипене в теб, дори когато просто се е натрупала преумора. Истеричните крясъци и неадекватни реакции са началото. Случаите на насилие също не са изолирани. Макар да изпитват ужасна вина веднага след това, родителите в по-крайни фази на прегаряне удрят, замерят с предмети, блъскат, стискат и им минават мисли за сериозно нараняване на децата им.

Неглижирането и пълното дистанциране от детето емоционално също са типични последици от изпадането в състояние на прегаряне. Нестабилното емоционално и психическо състояние на родителя само по себе си създава тревожна среда в дома, потенциално неспокойни взаимоотношения с партньор и близки. Всичко това може да има негативен ефект върху детето и неговото емоционално и когнитивно развитие. Тук в повечето случаи говорим за изследвания на деца до предучилищна възраст, въпреки че има и проучвания на деца в училищна възраст и са открити връзки между депресивните симптоми на майката и по-слабото академично представяне на децата.