Само ако можех да кажа на това момиче, че скоро ще стане по-лесно… Нямаше, защото не помага

Минаха почти две години откакто създадох това кътче. Преди около два месеца осъзнах, че е станало по-леко. Дали е от възрастта на децата – вече са на 3 и 5, и далеч по-независими, дали аз съм се нормализирала хормонално или съм напипала по-добри начини да се успокоявам и балансирам, дали защото започнах да работя отново и виждам стойността си и през нещо различно. Честно, нямам представа, сигурно е комбинация. В един момент, седейки 20 минути и пиейки кафе, докато децата ми се люлеят на люлката до кафенето (за пръв път ми се случва откакто съм родила първото), осъзнах в какъв блажен момент се намирам и ми се иска да изкрещя „Момичета, ама то наистина става по-лесно!!!“

Разбира се, почти мигновено си дадох сметка, че една майка, която се дави в ежедневието и емоциите си и вината, че не се справя, няма никаква нужда да знае, че след еди си колко месеца или години ще й е по-лесно. Има нужда да знае, че не е сама в грозотията и невъзможността. За това си и говорим с Ирина, тази чудна прекрасна жена, която ме покани да споделя историята си – не защото имам толкова много велик опит за споделяне, а защото съм отворена да говоря честно за нещата и колко е трудно, самотно и гадно понякога, дори да гориш от обич към децата си.

А с поредицата си „Майки. Без етикети“ Ирина създаде пространство за по-малко самота и повече приемане, тук са останалите чудни истории и разговори: https://www.youtube.com/watch?v=WMcMtCOaz4E&list=PLxjCFY4Zm8NDJZh_CA5FMc5oCdc1UG7Qh