Изходът от зациклянето в майчина неудовлетвореност
Колко пъти си се чувствала тотално разбита емоционално и психически, и все пак да си предпочeла да измиеш чиниите, сгънеш прането и още нещо такова, вместо да се обадиш на приятелка да поговорите?
Спомням си как открих тази лекция в TED преди време, поплаках си и веднага я разпратих на няколко приятелки. Вярвам повечето от нас ще се разпознаят в чувството за самота и неудовлетвореност, за което говори Шерил Зийглър, доктор по психология, специализиращ в детско и семейно психично здраве.
Защо са неудовлетворени майките
Изследвайки темата за женското психично здраве, доктор Шерил Зийглър попада на “проблема без име”, концепция представена от американската авторка, активистка и феминистка Бети Фрийдан през 60те години. В общи линии става дума за широко разпространено неудовлетворение сред градските жени, на които им се налага да се напъхат в калъпа на майки и домакини, често усещайки се изгубени и лимитирани до тази роля. Освен необходимостта да отговарят на социалните очаквания да са безкрайно щастливи, водейки този така мечтан идеален живот на домакиния, жените се чувствали изолирани в домовете си без възможност да са пълноценна част от обществото или да се развиват в посока различна от гореспоменатата. Да речем че тогава е имало допълнителното бреме на неавтоматизираната и неасистирана домакинска работа, както и сериозна обществена незрялост във вижданията за ролята на жената в обществото.
Защо тогава днес не е по-лесно и неудовлетворението продължава да съпътства майчинството? Горе-долу поради същите причини, но в нова опаковка. Според гещалт психолога Олга Петрукович за съвременната градска жена, свикнала да пътува, излиза с приятели и да се развива кариерно, майчинството, макар и мечтано и дългоочаквано, идва с неочакваната изолация на апартамента, в която същевременно обаче нямаш и секунда за себе си. Едновременно с това постоянно блъскащите те в лицето идеални образи на майки, домакини и предприемачки (често едновременно) не спират да валят от социалните мрежи, приятелите ти тотално забравят за теб, понеже не се вместваш в графика им, а домакинската работа, която до момента ти е била по-скоро далечна позната, се превръща във фикс идея. Е, не е задължително да е чак толкова екстремно, но мисля, че всички ще се разпознаем. Отгоре на всичкото, в масовия случай нямаме приятелка в същата ситуация, а с майките от парка и на площадката все нещо не си ставаме близки.
Това последното ни се случва в началото на майчинството, но не значи, че не продължава и по-нататък. Когато например, под диктовката на всякаквите там очаквания, запишем поотрасналото си дете на един език, един музикален инструмент и един спорт, и се превърнем в шофьор между различните му активности. Когато се включваме в разни родителски групи, активи и организации, за да имаме повече контрол над това детето ни да е в добра среда и да получава най-доброто в училище, детската, отбора по футбол, театралната школа и тн. И накрая какво? Правим много за детето си, завързваме тонове повърхностни връзки и когато ни дойде в повече, нямаме на кого или нямаме енергия да се обадим да споделим и поплачем. Това е една модерна форма на социална изолация.
Според данните, предоставени от Евростат и Европейската комисия, средно майките в ЕС прекарват между 4,5 и 7 часа ДНЕВНО в домакинстване, развозване на децата, пазаруване и … онлайн. Това отделно от работата им. Няма как това да не води до някаква форма на прегряване, както и да липса на възможност за редовна грижа за себе си и пълноценни социални контакти.
Социалните връзки са здраве и защо жените имат нужда от близост всеки ден
Социалните връзки са от изключително значение за психичното, но и физическото здраве и като цяло качеството на живот. Според най-дългото проучване, правено някога The Harvard Study of Adult Development, ключовият фактор за щастие са качествените (не количеството) социални връзки – приятелски и роднински, а социалната изолация носи повече рисковете за здравето повече от преяждането и пушенето. Интересното за това изследване е, че е правено само сред мъже, тъй като през 1938, когато започва просто така се прави. НО! Редица по-нови проучвания отбелязват, че всъщност тези изводи важат с още по-голяма сила за жените. Например Pew Research Center предлага тезата, че женското здраве е по-тясно обвързано с качеството на социалните отношения заради начина, по който организмът ни се справя стреса. Еволюционно жените са по-склонни в ситуации на стрес да посягат към социален контакт като механизъм за справяне, докато естествената мъжка реакция е познатата “бий се или бягай”. Според друго проучване на American Psychological Association жените дават по-голяма тежест на приятелството и социалните си връзки като възможност да се изразят емоционално и да останат в кондиция психически.
Дори и всичко това да не значи, че жените имаме повече нужда от близост от мъжете, едно е ясно – имаме нужда от качествени приятелства, за да оцелеем психически, явно физически, и определено като майки.
Проблем без име, но с просто решение
В изследванията си по темата, както и внимателното наблюдение върху клиентите и себе си, доктор Зийглър стига до доста прости и практични стъпки за преодоляването му. Най-лесното – вместо да прекарваме непродуктивно време онлайн (скролване в социални мрежи например), нека е с приятелка по телефона, в чата, в най-добрия случай на живо. Понякога изглежда супер трудно да се обадиш на приятелка, вместо да си измиеш чиниите, сгънеш прането и приготвиш обяда, просто защото тези неща си висят на теб.
Преди няколко месеца моя близка ми даде една книжка, някакъв средно посредствен роман за един прегрял рекламист,, който ми даде доста храна за размисъл. Научи ме да си задавам въпроса “ами какво толкова, ако не го направя това точно сега?” Така започнах съзнателно да си оставям време първо за себе си, а после и за приятелка, вместо да се щурам напред назад с мазен тиган, кош пране и моп. И без това тази работа свършване няма, но трябва да си зададем някои въпроси да наблюдаваме откъде идват поведенията ни. Лично за себе си осъзнах, че специално в частта за безконечното домакинстване са някакви нерефлектирани модели, които съм възприела от майка си (тук не казвам, че тя е правила нещата по този начин, а че аз съм ги възприела така, има голяма разлика). По време на първото ми майчинство пък, освен домакинството, се опитвах и да работя – имах нужда от някаква външна валидация изглежда от хората, които няма да разберат сложността на майчинството, имах нужда да се чувствам оценена и извън четирите стени на къщата си и тениската с петна от кърма и обяд. Смея да твърдя, че с част от тези лоши съветници боравя по-успешно сега.
Какво правя сега различно? Не се впрягам кой какво ще си каже на първо място. Примерно за чистотата у нас, менюто и режима на децата, това, че не съм изкарала 5 доквалификационни курса и не съм започнала собствен бизнес, докато си почивам в майчинството. Понякога грабвам детето или децата, зависи кой е с мен вкъщи, зарязвам бомбата вкъщи, обаждам се на приятелката си (с която в момента сме на един и същи етап от отглеждането на малките си деца и съответно вкъщи) и излизаме. Час-два на въздух, да си споделиш, помрънкаш и да си дадете кураж, наистина имат изключително благотворен ефект. Ние много споделяме за предизвикателствата си и коя какво е прочела и научила. И това е огромна помощ. Не ни предпазва от изпадане в дупки, но със сигурност излизаме една идея по-леко така.
Да бъдеш видяна, да знаеш, че животът ти не преминава незабелязано, макар да изглежда като някакъв сив монотонен безкраен полусън на моменти, това и според Шерил Зийглър, е в основата на психическото оцеляване и връщането на радостта и удовлетвореността в майчинството. Да имаш, с кого да се споделиш.
Източници:
Harvard Study of Adult Development
Betty Friedan: The problem that has no name, The Feminine Mystique (New York, NY: W. W. Norton & Company, 1963
Key facts about moms in the US, Pew Research Center
Amy Novotney: The risks of social isolation; May 2019, Vol 50, No. 5
Boehlen, F.H., Maatouk, I., Friederich, HC. et al. Loneliness as a gender-specific predictor of physical and mental health-related quality of life in older adults. Qual Life Res 31, 2023–2033 (2022). https://doi.org/10.1007/s11136-021-03055-1
Leave a Comment