Апатия, последвана от плач, бяс, тревога, усещане за непосилност на грижата за бебето, преумора, невъзможност да се вземат елементарни решения. Това са състония познати на повечето родилки в първите седмици на напасване към новия човек, режима на недоспиване и отминаването на хормоналната буря. В една или друга степен, всяка жена минава през това – статистически около 80% от родилките. Това е така наречената „родилна“ или „майчина тъга”. 

Понякога обаче не отминава, а напротив – проточва се и се задълбочава. Тогава можем да говорим за следродилна депресия. Случва се при 10-15% от жените. Само за справка – през 2023 г. в България официално са регистрирани над 56 хил. родилки, което означава, че годишно до 8500 жени минават през следродилна депресия, а за 45 хиляди всичко отминава по-бързо и леко, но не и напълно безболезнено. Пренебрегнато, премълчано и подтиснато това състояние на тревожност през първите две седмици до месец, може да се задълбочи и да се стигне до следродилна депресия. А тя е тих убиец на взаимоотношения между партньори, родители и деца, а понякога отнема и живот. Самоубийството е номер едно причина за смъртност сред майките през първата година след раждането, а склонността към тази крайна стъпка се увеличава със 70% в този период. Ето защо темата е сериозна.

Говорим с Преслава Биковска, психолог, системен семеен консултант и сертифициран практик в ментализационно-базирана терапия. Освен в частната си практика в “С теб”, Преслава работи и като психолог към една Софийска частна болница с родилно отделение, където пилотира програма за скрининг и превенция на тревожни и депресивни състояния. Тя е специалист по перинатално психично здраве, което обхваща периода на бременността и първата година след раждането. Понеже и докторантурата на Преслава е с фокус върху психично здраве и благополучие при бременни жени, техните партньори и бебета, и ранни родителско-детски взаимоотношения, не мога да си представя по-подходящ специалист за този разговор.

Какви случаи от практиката ти те насочиха към по-задълбочено изследване на темата перинатално психично здраве и превенция на следродилна депресия?

Професионалният ми път започна в сферата на ранната интервенция – диагностика и терапия на деца в ранна възраст, които имат различни специфики и трудности в развитието си. Дори и тогава в работата си винаги съм се стремяла родителите да са включени в процеса, което ми позволява да разбирам повече за семейните фактори, които влияят върху детското развитие. Така за пръв път видях преките влияния на следродилната депресия върху детето и семейните взаимоотношения – трудността и неспособността на майката да откликва сензитивно на нуждите на детето, преживяването за вина и срам, безсилието на партньора, отчуждението, трудността детето да изгради достатъчно добри социални умения в сензитивния за това период и т.н. 

Много е популярно разбирането, че едно време жените са имали по-сериозни проблеми и затова не са страдали от следродилна депресия. Има ли основания да се смята, че днес следродилната депресия се среща по-често по нашите ширини от преди 100 години например? Защо?

Трудно е да се отговори, защото исторически нямаме достатъчно научни изследвания върху психичното здраве на жените, които да позволят да кажем дали днес жените по-често страдат от следродилна депресия. Със сигурност обаче в днешно време информираността за състоянието е много по-висока – това е медицински признато състояние, специалистите знаят как да го разпознават и лекуват, в много държави има ясно разписани насоки на национално ниво кога и как да се прави скрининг и т.н. Това прави състоянието по-разпознаваемо, а получаването на професионална помощ – по-достъпно. Знаем също така, че пандемията от Covid-19 оказа влияние и върху женското психично здраве – според систематични обзори депресивните и тревожни състояния по време на бременността и след това са повишили честотата си в този период. 

Битува схващането, че силните хора не се поддават на депресии и ако държиш мозъка си зает, ще ги избегнеш. Какво мислиш по този въпрос?

Това категорично не е вярно. От депресивни състояния страдат и много „успешни“ хора,  с големи постижения, които продължават да изпълняват служебните си задължения на фона на сериозно психично страдание. Подобни възгледи в същината си омаловажават сложността на психичното и възпрепятстват разпознаването и лечението на депресията по принцип, не само в перипартум периода. Стратегията за справяне „да държа мозъка си зает“ може да е много успешна за справяне със стресогенни събития, които са с по-нисък интензитет и продължителност, но от друга страна прекомерното натоварване с дейности без време за възстановяване може да изчерпи организма и да доведе до срив и прегаряне. 

Стратегията за справяне „да държа мозъка си зает“ може да е много успешна за справяне със стресогенни събития, които са с по-нисък интензитет и продължителност, но от друга страна прекомерното натоварване с дейности без време за възстановяване може да изчерпи организма и да доведе до срив и прегаряне.

Какви са индикациите по време на бременност или дори преди това, че има предразположеност към следродилна депресия? 

Депресивно състояние може да има още по време на опитите за забременяване (особено когато то не се случва или изисква медицинска намеса) и в периода на ранната бременност. Според научните данни жените, при които се среща депресивна симптоматика по време на бременността, са в значително по-висок риск от следродилна депресия. По-висок риск от депресия по време на бременност и след това са жени, при които в личен или семеен план има история на психични разстройства. Завишен риск има и при жени, които не получават социална подкрепа от партньор/семейство, които са в отношения на насилие, при които има усложнения по време на бременността или бременността е нежелана, когато страдат от други заболявания и др. Не са за подценяване и стресовите събития в този период – например загубата на близък човек. Наличието на някои от тези рискови фактори не означава, че жената задължително ще изпадне в следродилна депресия, а по-скоро я поставя в по-уязвима позиция. 

Бременността сама по себе си е сензитивен период за жената, който включва множество промени на биологично, психологично и социално ниво. Това съвсем естествено води със себе си определено ниво на тревога и съмнение – например как жената ще се справи с новата роля на майка. Тревогите по време на бременността могат да имат всевъзможен произход, но по-важният въпрос е дали и в каква степен възпрепятстват жената във всекидневието. Ако тревогите са много силни и непоносими, не позволяват обичайното функциониране или заемат централна част в живота на семейството, би била полезна консултация със специалист. 

Често младите майки не осъзнават или им е трудно да се идентифицират със следродилна депресия. Защо? 

Много често жените се срамуват от „черните мисли“, които имат – например че им е минавало през ума, че е щяло да е много по-добре изобщо да не са ставали майки. Много често майки са споделяли с мен, че е имало толкова силни моменти на преумора и безсилие, когато им се е приискавало детето да го няма или да го наранят и за да не го направят, са отивали в друга стая, оставяйки го да плаче неутешимо. В никакъв случай не бих искала да обобщавам и категоризирам, тъй като всяко подобно преживяване е много лично и много изстрадано. Мисля си, че един от факторите, които оказват влияние, са очакванията в обществото ни, че майчинството е „най-хубавият период в живота“. Огромен е и натискът на социалните мрежи, които непрекъснато отправят посланието, че перфектната майка съществува – тя поддържа дома, готви, играе с детето, грижи се за партньора и изглежда перфектно. Така много от младите майки се преживяват като несправящи се, дори като „провал“, срам ги е да споделят колко им е трудно и да потърсят помощ, чувстват се изключително виновни и безсилни.

Много често жените се срамуват от „черните мисли“, които имат – например че им е минавало през ума, че е щяло да е много по-добре изобщо да не са ставали майки.

Много е популярно обяснението, че следродилната депресия е въпрос на разбъркани хормони и малко хранителни добавки, добре преценено хранене и спорт ще оправят нещата. Какво е мнението ти като изследовател? Какви рискове крие това схващане?

Обяснението, че следродилната депресия е просто въпрос на „разбъркани хормони“, е значително опростяване на проблема. Макар хормоналните промени да играят роля, следродилната депресия е комплексно състояние, което включва биологични, психологични и социални фактори. Практиката и научните изследвания показват, че лечението изисква цялостен подход. Балансираната диета и спортът са важни елементи за преодоляването на проблема, но ако след въвеждането им жената не усеща промяна, състоянието не се подобрява или дори се влошава, нека потърси консултация със специалист в сферата на психичното здраве.

Има ли утвърден протокол за самопомощ при интензивно изживяване на следродилната тъга или дори депресия? 

Не бих се ангажирала с това да давам насоки за самопомощ, особено при тежки състояния. Това, което работи при един човек, може да е напълно неподходящо за друг. Препоръчвам търсенето на подкрепа – от близките и професионална подкрепа, защото често човек не може сам да усети точно колко сериозно е състоянието.

При съмнения за следродилна депресия препоръчвам търсенето на подкрепа – от близките и професионална подкрепа, защото често човек не може сам да усети точно колко сериозно е състоянието.

Освен в частната си практика работиш и в клиника с родилно отделение. Консултираш ли родилките, какви са тревогите им и какво ги съветваш? 

Тревогите на жените в този уязвим период са от най-различен характер. Професията ми не предполага да давам съвети и предписания (с малки изключения) – в консултациите по-скоро се стремя да осигуря пространство за споделяне, където жената да се почувства приета и свободно да може да говори за преживяванията си.

Как и при кого се търси помощ, когато имаш подозрения, че страдаш от следродилна депресия? Какво да кажем, какво да очакваме от “лечението”, какви са техниките за справяне и колко време отнема да се почувстваш отново нормално? Какви са типовете терапия, които имат добър ефект в такива ситуации?

Ако бременна или скоро родила жена има съмнения, че страда от депресивно състояние, нека се обърне към специалист в сферата на психичното здраве – психиатър, психолог, психотерапевт. Обикновено първата консултация преминава в споделяне на притеснения, симптоми, оплаквания. Специалистът ще зададе уточняващи въпроси и ще се опита да се ориентира в точно вашата ситуация.

Не се страхувайте да споделите и най-„тъмните“ си мисли и преживявания – специалистът е там, за да ви помогне, а не да ви съди. Лечението може да включва медикаментозна терапия, да бъде под формата на психотерапия или да включва и двете

Не се страхувайте да споделите и най-„тъмните“ си мисли и преживявания – специалистът е там, за да ви помогне, а не да ви съди. Лечението може да включва медикаментозна терапия, да бъде под формата на психотерапия или да включва и двете – това зависи от състоянието на жената, неговата тежест и т.н. Колко време ще отнеме, за да се почувства жената по-добре, също е строго индивидуално и не може да бъде обобщено. Ето и една информационна брошура с насоки за бременни и наскоро родили жени. 

Източниците, на които се позовават част от тезите на Преслава:

Fan, S., Guan, J., Cao, L., Wang, M., Zhao, H., Chen, L., & Yan, L. (2021). Psychological effects caused by COVID-19 pandemic on pregnant women: a systematic review with meta-analysis. Asian journal of psychiatry, 56, 102533.

Gao, S., Su, S., Zhang, E., Liu, R., Zhang, Y., Wang, C., … & Yue, W. (2022). Psychological health status in postpartum women during COVID-19 pandemic: A systematic review and meta-analysis. Journal of Affective Disorders, 319, 99-111.

Sun, F., Zhu, J., Tao, H., Ma, Y., & Jin, W. (2021). A systematic review involving 11,187 participants evaluating the impact of COVID-19 on anxiety and depression in pregnant women. Journal of Psychosomatic Obstetrics & Gynecology, 42(2), 91-99.