Програма за възстановяване на родители в бърнаут по методология базирана на изследвания върху хиляди семейства в над 40 държави
Родителското прегаряне (или родителски бърнаут) е състояние на крайно физическо, емоционално и психическо изтощение, породено от хроничен стрес, свързан с отговорностите и натоварването от родителството. Причисляват го към стрес-свързаните разстройства. Случва се, когато дълго време не ни достигат ресурси и затова нивата ни на стрес са доста високи за дълъг период.
Преди да настъпи бърнаутът има една дъъълга фаза на голяяямо изтощение. Тъй като тя е доста трудна за дефиниране, не може да се извади точна статистика колко хора засяга. Според официалните данни на института диагностицирани в остра фаза на прегаряне могат да бъдат между 5 и 12% от родителите. Ако попитаме самите родителите обаче вместо да използваме обективни показатели, нещата изглеждат съвсем различно. Тогава 66% от тях казват, че изпитват бърнаут. В днешно време над 70% от хората изпитват болезнено поне един от симптомите на бърнаут – било родителски или свързан с работата, твърди Харвардския експерт по стрес д-р Адити Неруркар. С други думи можем спокойно да кажем, че дори едно състояние да не може да бъде недвусмислено диагностицирано като бърнаут, то съвсем не значи че не страдаме или не сме в риск и не е добре да си обърнем внимание.
На прегарянето може да се гледа като на процес, а не като състояние, което се отключва изведнъж след травма или нещо такова. Има много потенциални причини и предпоставки. Силна умора и раздразнителност за първите симптоми.
Симптомите на родителския бърнаут са четири и са систематизирани от проф. Изабел Роскам и проф. Мойра Миколайчак, двете изследователки на състоянието, на чиято работа се дължи и проучванията проведени с хиляди семейства в над 40 страни.
- Пълно изтощение – усещане за абсолютна физическа и психическа изчерпаност, които не се подобряват с наспиване, стигащо до невъзможност и нежелание за ставане от леглото сутрин или каквито и да било други дейности. Дори самата идея, че трябва да се погрижим за детето си, води до умора. Понякога сме хванати в клопката на мисълта колко непосилно е да гледаме децата си до такава степен, че тялото преживява безсилието ни дори преди да сме в ситуацията и да правим каквото и да е на практика. Разултатът е голямо изтощение от момента, в който отворим очи сутрин и знаем какво ни чака.
- Емоционално откъсване от детето, което е резултат от изтощението. Родителят не е способен да се погрижи за нищо друго освн най-основните нужди и задължителните точки в графика на детето си – хранене, обличне, водене някъде. Не само се отдръпва от ежедневната грижа за емоционалното благосъстояние и образованието на детето си, ами и започва да се затруднява да покаже обичта си. Всичко се случва сякаш на автопилот, без усещане за радост и смисъл.
- Загуба на продуктивност и удоволствие от родителската роля, което се усеща като постоянно желание да правят каквото и да е друго само не и родителските си задължения. Вече няма качествено и приятно време с детето, няма удоволетворение, само усещане за безкрайни задачи и отговорности. Затова и всяка друга дейност, която носи поне малко удоволетворение – дори работа, е предпочитана.
- Промени в поведението и усещане за контраст спрямо родителя, който сме били, е важна разделителна линия. Ако емоционалното отдръпване, изтощението и загубата на удоволствието са се появили в последствие и изпитваме интензивно усещане за вина и срам, че не сме тези, които сме били и сме искали да бъдем, а не е било така от самото раждане на детето, то тогава можем да говорим за поставяне на диагноза.
Можеш да свалиш краткия ни безплатен наръчник за разпознаване и първи стъпки към възстановяването тук.
Ако искаш да си сред първите научили, когато пуснем цялата програма – практически наръчник за самопомощ и мастърклас с експерти – психолози, терапевти и лекари – запиши се в кутийката.