При около 10% от бащите може да се отключи депресия след раждането на бебе, а неадресирането на състоянието може да има трайни последствия за семейството и за емоционалното и когнитивно развитие на детето

Много чести смени в настроенията и избухливост, необичайни епизоди на много силно главоболие и мускулни схващания, предпочитание да цъка в телефона вместо да си поговорим като най-сетне успеем да сложим децата да спят, чашка в повече и все по-рано… Тогава изобщо не съм си давала сметка, че е възможно съпругът ми да минава през някакво депресивно състояние. Все пак аз тъкмо съм родила, не спя, кърмя и на моите плещи лежат две малки деца, домакинство и да се справя някак си със собствените си брадати емоции и мисли. Още повече той винаги е бил толкова стабилен и спокоен, поне на повърхността. И какво ми се оплаква, че е схванат като спа и хърка цяла нощ, ми я се движи малко повече. Ей така си мислех доста време. Периодът отмина. И чак сега, когато малкото ми дете е на година и половина, си давам сметка, че докато аз съм тънела в собствения си депресивен сос (прочети историята тук) и той ме е подкрепял и ми е помагал, за него също не е било никак лесно. Защото изглежда има нещо наречено бащина следродилна депресия и от дистанцията на времето виждам, че съпругът ми е проявил доста от симптомите й. Случва се на около 10% от новите татковци. Горе-долу такава е официалната статистика и за майките. Партньорите на майки със следродилна депресия са още по-уязвими.

Вече си представям колко много хора са завъртели очи и са си казали “е, аре стига вече с тия депресии”, “бе к’ви са тия глупости и женчовщини”. Честно казано и аз нещо такова си помислих първия път. Истинските мъже не плачат, дет се вика. Особено на Балканите. А дори да плачат, понякога и партньорката им се бори с някакво нелеко следродилно състояние, и просто не е моментът да си обръщат внимание. 

Ако следродилната депресия е непопулярна тема по принцип, то за следродилна депресия при бащите вече съвсем не може и да дума не става. Точно затова е и толкова трудно да се диагностицира, да има реална статистика и изобщо да се лекува. Истината за следродилната депресия – без значение при майки или бащи – е, че в поне от половината от случаите става дума за склонност към или история с депресивни състояния, а следродилният период с неговите предизвикателства, е само катализатор за завръщането на състоянието с нова сила и в нов контекст.

Този материал е за татковците, които усещат, че нещо не е съвсем наред, откакто се появи малкото скъпоценно вързопче и за майките, които си мислят, че мъжът им е станал някакъв пълен негодяй, който само се спасява от задължения, откакто се роди бебето. 

Да бе да, каква следродилна депресия при бащите?! Хормони?

Следродилната депресия се категоризира като психично разстройство. Според Американската психиатрична асоциация (APA) включва симптоми като интензивна тъга, липса на интерес към ежедневни дейности, силна раздразнителност, резки смени в настроенията, промени в апетита и съня, отдръпване от близките и социалния кръг, невъзможност за справяне с ежедневни задачи, както и трудности в грижата за новороденото. У жените се причинява основно от биохимични и хормонални  промени, но и генетични фактори, история на предишни психични разстройства. Хронично недоспиване и непълноценно хранене, а понякога липса на разбиране и подкрепа от близките, могат да са допълнителен фактор, който да задейства механизма на отключване. За мъжете роля играят и добавянето на новите отговорности на бащинството, които могат да дойдат със своите сериозни несигурности и стрес, както и партньорка, страдаща от следродилна депресия. И в двата случая причините са комбинация от генетични, биологични и фактори на средата.

Малко известен факт е обаче, че мъжете също претърпяват някои хормонални промени. Например спад в нивата на тестостерон, което може да повлияе негативно съня, насторението и либидото, сочат няколко проучвания от последното десетилетие. Дръж се за екрана, защото следващото изречение може направо да те изхвърли от мястото ти.  Пролактинът, хормон отговорен за производството на кърма, явно се намира и в мъжкото тяло, и  нивата му се повишават. Стресовият хормон кортизол, както и хормонът на щастието – окситоцин се повишават. Всичко това се случва, за да помогне на бащата да премине в ролята си на помощник в отглеждането и да се свърже с бебето. Същевременно обаче могат да повишат нивата на стрес и тревожност. Както моя позната психоложка, изследваща психичното здраве в следродилния период ми обясни за жените, а предполагам важи и за мъжете, има мозъци, които просто са доста по-чувствителни към хормонални промени. 

За какво да бъдем бдителни?

Пиковите периоди на следродилната депресия са обикновено между третия и шестия месец след раждането на детето. Колкото по-рано се диагниостицира и адресира проблемът, толкова потенциално по-лесно е разрешаването му.  Следродилната депресия се различава при мъжете и жените по няколко неща. Например мъжете е по-вероятно да станат по-избухливи, раздразнителни и цинични, и да им стане по-трудно да вземат ежедневни решения. Отдръпването от семейството и бягането в работа, алкохол, дори хазарт, също са възможни индикатори, че нещо не е съвсем както трябва.  

Ето какви са симптомите. Някои са по-очевидни, други попадат в категория “скрити симптоми”. Затова е важно да наблюдаваме внимателно:

  • Продължителна тъга и/ или чувство за безнадеждност
  • Усещане за заплаха или претрупване/ претоварване
  • Повишени нива на раздразнителност и фрустрация, избухливост
  • Трудност при свързване с детето, отдръпване от партньорката
  • Отдръпване от семейство и приятели
  • Трудност да се наслаждава на дейности, които преди са носели удоволствие
  • Промени в съня и апетита
  • Усещане за вина
  • Постоянна умора, изтощение
  • Необясними по друг начин физически симптоми като силно упорито главоболие, мускулни болки и схващания 
  • Избягване на задължания
  • Увеличена консумация на алкохол, цигари, други субстанции, хазарт
  • Бягане от домашните задължения с преработване
  • Епизоди на засилена тревожност и паника, свързани с отговорностите към семейството, финансовата стабилност и т.н.

Има мъже, при които рискът от развитието на следродилна депресия е по-висок. Един от факторите им, както споменах вече, е предишни депресивни и тревожни периоди. В графата попада и партньорка, преминаваща през такова състояние. Мъжете с влошено качество на съня, или изпитващи по-високи нива на стрес на работното място, изпитващи финансова несигурност, липсваща социални подкрепа, също са изложени на по-висок риск. По-възрастните мъже, безработните, и тези с ниски доходи, изглежда също попадат в по-застрашена група. Едно проучване, публикувано през 2020 в Australian & New Zealand Journal of Psychiatry сочи, че процентът мъже, даващи индикации за следродилна депресия, е по-висок сред тези, които са бащи за пръв път, както и че има отношение доколко те самите са изпитвали притеснения и тревожност по време на бременността на партньорката си. Усложненото или преждевременно раждане, както и здравословни проблеми и увреждания у бебето също са фактори. 

Първи стъпки в овладяването на следродилна депресия при бащите

Следродилната депресия се счита за женски проблем, и доколкото някой изобщо е склонен да говори по темата, това далеч не са мъжете. Затова и за бащите е по-трудно да признаят и потърсят помощ. Има някои стандартни препоръки за справяне с началните етапи или по-леки форми на депресивни състояния: 

  • Физическа активност и упражнения, в най-добрия случай поне 30 минути на ден 
  • Достатъчно сън и придържане към ритъм на лягане и ставане по  едно също време (това с бебе е доста трудно осъществимо, но все пак..)
  • Питателно и балансирано хранене (да не го караш на фаст-фууд и протеинови барчета)
  • Намаляване или направо избягване на алкохол, хазарт, други субсранции, които на пръв поглед отпускат
  • Открито говорене с доверен човек – партньорката, близък приятел
  • Професионална помощ, ако виждаш, че не се справяш

Професионална помощ – как, къде и какво да очакваш

Няма нищо срашно и срамно в това да потърсиш професионална помощ, ако не можеш с ежедневни промени в навиците да овладееш положението. В общия случай важи следното – следродилната депресия с нейните най-остри и непоносими симптоми в повечето случаи ще отмине след около година, но работата със специалист може значително да скъси и олекоти този период, както и да предотврати завръщането хронифицирането. Оказва се, че при около една четвърт от родителите симптомите на следродилна депресия могат да се различат дори през втората и третата година. Депресията е психично разстройство, което се лекува по няколко начина в зависимост от индивидуалния случай. Може да включва както психотерапия (например индивидуална поведенческа или семейна – виж в интервюто с Преслава Биковска), така и лекарства. Важното в случая е да не се самолекуваме с препарати предписани в интернет групи!

Понеже в Българя психотерапевтичната помощ не е добре регулирана и на практика всеки може да каже, че е терапевт, често можем да изпаднем в чудене накъде да се обърнем за помощ. Ето и някои достъпни варианти:

  • Потърси специалист по перинатално психично здраве или клиничен психолог. Понеже наистина е трудно да се ориентираш в различните терапевтични школи и подходи, знай, че първите специализират в областта на психичното здраве по време и след бременността, а клиничните психолози още в образованието си се занимават с теми като депресии и патологии.
  • Вземи направление за психиатър от личния си лекар. Да, психиатрите са лекари и предписват лекарства. Не си длъжен да ги вземаш, винаги можеш да потърсиш второ мнение. Тези специалисти обаче имат опит с психични разстройства и могат да направят оценка на състоянието ти. Освен това е безплатен начин да стигнеш до специалист
  • Потърси безплатно първа консултация от Кабинет.бг

Имай предвид, че депресията може да си отиде от само себе си , поне на пръв поглед. Но много често в неадресираната (следродилна) депресия се завръща след време. Проучванията показват, че децата на бащи, страдащи от следродилна депресия, и съответно с епизоди на по-агресивно поведение и  шамаросване, е по-вероятно имат трудности в емоционалната регулация, което да резултира в повече тръшкане и емоционални изблици. Според едно изследване дори децата, живеещи с бащи с депресия са 33 до 70% по-застрашени от това да развият агресивно поведение или екстремно непокорство до 4-годишна възраст, както и забавяне в емоционалното и социално развитие във възрастта 4-5. За мен това последното звучи  малко преувеличено, но дори така да е – явно е, че следродилната депресия при бащите е истинско и сериозно нещо и може да има трайни последствия. Затова, татковци,  наблюдавайте се и се грижете за себе си. 

Източници и допълнителна информация:

Longitudinal evidence that fatherhood decreases testosterone in human males, https://www.pnas.org/doi/abs/10.1073/pnas.1105403108

Regulatory role of prolactin in paternal behavior in male parents, Hashemian, F; Shafigh, F; Roohi, E, https://journals.lww.com/jopm/abstract/2016/62030/regulatory_role_of_prolactin_in_paternal_behavior.9.aspx

Predictors of postpartum depression in first-time fathers: https://journals.sagepub.com/doi/abs/10.1177/1039856220924324

Scarff JR. Postpartum depression in men. Innov Clin Neurosci. 2019;16(5-6):11-14.

Pérez C. F, Brahm P, Riquelme S, Rivera C, Jaramillo K, Eickhorst A. Paternal post-partum depression: How has it been assessed? A literature review. Ment Health Prev. 2017;7:28-36. doi:10.1016/j.mhp.2017.07.001

https://www.health.com/male-postpartum-depression-8742954