Кърменето оказва положителен ефект върху психичното здраве и дори може да предпази от следродилна депресия, отбиването понякога идва с емоционални и хормонални предизвикателства

Дойде ли този момент и при вас? Каквито и да са причините и поводът, знам, че в теб се преплитат с бясна сила тъга, вина и леко вълнение, че тялото пак ще си е твое, че човечето ти ще започне да открива света с любопитство и отвъд пазвата ти, ще общувате по нови начини. Поне за мен е така и двата пъти, в които съм минавала през отбиването. Каквито и да са причините за края на кърменето – а те могат да са най-различни – то не е лесно, особено в емоционален, а както наскоро научих и от първа ръка – и в хормонален, и психически – план.

Първият път, когато отбих кърмачето си, имах по-добър аргумент от втория – бях бременна със сестра му. Нещата се случиха доста плавно, понеже той се хранеше с апетит. И не че не ми беше мъчно – доста мъчно си ми беше, след голямата борба да кърмя в началото и всички сладки моменти, а и не ми тежеше толкова, просто усещах, че трябва да пожаля тялото си. Вторият път нямаше нищо общо. Тогава просто не издържах на трите нощни ставания на дъщеричката ми, тогава на година и половина, и постоянните й опити да ме възкачи и бръкне в деколтето ми – навсякъде и по всяко време, нежеланието й да се храни с друга храна. Реших, че ще го направя по-рязко. Последваха три нощи на рев, неспане и прегръдки. Тя посвикна с мисълта, дори започнахме да общуваме по нови и разнообразни начини, да се гушка в мен и да ме целува много повече от преди. В този смисъл, макар тъжна и недоспала, бях и щастлива. ОБАЧЕ… Имаше няколко дни, в които мислех, че полудявам отново. Нивата ми на раздразнителност, тревожност и променливост в настроенията скочиха на ниво, което не си спомнях от доста отдавна. Приличаше на следродилните ми страдания, да не кажа дересия, толкова, че се стреснах. Започнах да чета. Така открих, че всъщност се случват определени хормонални промени при рязкото отбиване и не е съвсем ненормално това, което изживявам. 

Тогава си спомних и за Катерин Атиас, докторант в Пловдивския университет, която се занимава тъкмо с тези теми, и нейни проучвания ми бяха попадали във времето. Тя е психолог и доброволен консултант по кърмене към Национална асоциация „Подкрепа за кърмене“. В рамките на докторантурата си изследва психичното здраве на майката в контекста на кърменето, а води и група за подкрепа по време на майчинство и кърмене, участието в която е безплатно (виж повече тук). Към момента на първия ни разговор, и случването на по-задълбоченото интервю, моята както се оказа “адаптационна криза” беше отминала, но темата за кърменето, психичното здраве, отбиването и всичките му емоции, си е все така актуална, и вярвам знанието на Катерина ще ти е от изключителна полза.

 (Интервюто взе Александра Козбунарова-Михайлова)

Как изглежда в най-общи щрихи връзката между кърменето и психичното здраве, както и отбиването и психичното здраве?

Връзките между кърмене и психично здраве, съответно между отбиване и психично здраве, са двупосочни и многопластови, като влияние оказват различни биологични, психологически, социални и културни фактори. Най-общо можем да кажем, че кърменето има протективен ефект върху психичното здраве на майката, а от своя страна психичното здраве на майката влияе върху успеха на кърменето. 

Позитивните аспекти на психичното здраве в контекста на кърменето са по-слабо изследвани и резултатите не са единодушни, но предполагам, че това предстои да се промени. Връзката между кърмене и психологически дистрес е много по-задълбочено изследвана. За следродилната депресия особено има наистина много изследвания. 

Изследванията показват, че кърменето би могло да предпази психичното здраве на майката. Ранното отбиване може да повиши риска от следродилна депресия. 

Два метаанлиза* от последните години (3,4) отчитат, че кърменето е сред основните протективни фактори по отношение на следродилната депресия, т.е. има достатъчно данни, за да твърдим, че кърменето може да предпази психичното здраве на жената след раждането. Това не означава, че, ако майката кърми, тя няма да бъде засегната от следродилна депресия, но знаем, че рискът за нея ще бъде по-малък. Метаанализ на изследвания, в които участват 18 570 жени, установява, че рискът за отключване на следродилна депресия е с 53% по-нисък, когато майката кърми изключително първите 6 месеца(3). Колкото по-кратък е периодът на кърмене, толкова по-слаба е защитата, която то осигурява. От своя страна ранното отбиване на бебето повишава риска от следродилна депресия за майката(1).

Тук можеш да се включиш в проучването на Катерина Атиас и да получиш подарък оценка за следродилна депресия.

Проучването е посветено на психичното здраве през първите две години на майчинството, ролята на кърменето и подкрепата, предизвикателствата, пред които се изправят жените в този период и подходи, които биха ги подкрепили.

Въпреки защитния ефект, който кърменето има върху психичното здраве, трудностите свързани с него могат да окажат и негативен ефект. Макар да е нещо естествено, кърменето не винаги се случва от само себе си. Ние всъщност се научаваме да кърмим и в началото нещата може да не потръгнат лесно и безпроблемно. Немалко майки се сблъскват със сериозни трудности и този опит може да породи много пъстра палитра от негативни преживявания – болка, объркване, тревожност, отчаяние, вина, гняв и още! Неминуемо негативните преживявания се отразяват на състоянието на жената, особено, ако тя не получава подкрепата, от която има нужда. 

Като резултат е възможно да се стигне и до ранно (нежелано) отбиване. Дали отбиването ще се отрази негативно на майката зависи от много неща. Струва ми се, че от най-голямо значение са три фактора. Първо, дали е желано и планувано или е нежелано и наложено от обстоятелствата, второ, дали е постепенно или рязко и трето, как се преживява от детето. 

Как различните ситуации на приключването на кърменето могат да се отразят върху психичното здраве на майката?

Преди да отговоря на въпроса, трябва да подчертая, че ще говоря предимно за случаи, в които майката не е засегната от психично разстройство – в момента или в миналото. Ако е имала психични оплаквания в миналото или забелязва такива в настоящия момент, е препоръчително да потърси психологическа помощ в случай, че среща трудности с кърменето или отбиването на детето. 

Нека започнем с това че отбиването всъщност стартира в момента, в който на детето се предлагат храни или течности, различни от кърмата. С други думи отбиването може да започне със захранването, може да започне и преди това. В този смисъл то обикновено продължава дълго време и краят му е това, което често разбираме под „отбиване“.

Когато краят на кърменето (или храненето с изцедена кърма) е плануван и желан от майката, съответно тя е с нагласата, че е кърмила „достатъчно“, е по-малко вероятно да се наблюдават сериозни негативни преживявания. Когато обаче се наложи майката да отбие не по свое желание, а заради външни обстоятелства – здравословни проблеми, ранно връщане на работа и невъзможност да се менажира кърменето (само по себе си ранното връщане на работа не е причина за отбиване, но за някои жени може и да е) или друго,  рискът за това отбиването да се преживее тежко е по-голям. Негативните емоции, свързани с прекратяване на кърменето, обикновено са следствие от неудовлетворени намерения и желания. Ранното прекратяване може да провокира чувство за загуба – не само на кърменето, но и на образа за майката, която жената е искала да бъде или си е представяла, че ще бъде. Жените, които не са имали намерение да кърмят, не са си представяли това като част от своята майчинска роля, е по-малко вероятно да страдат при прекратяване на кърменето.

Когато отбиването е заради външни обстоятелства, негативните емоции обикновено са следствие от неудовлетворени намерения и желания и разминаване с представата за майка, която жената е имала.

В нашата народопсихилогия всяко чудо е за три дни и съответно много промени предпочитано се правят по-рязко. По-трудно или по-лесно е рязкото отбиване?

Дали е плавно или рязко отбиването също има значение за това как то ще се отрази и на майката, и на детето.  И за физическото, и за психичното здраве на жената е препоръчително кърменето да се случва постепенно. Когато отбиването се случва плавно и с разбирането, че се пристъпва към неговия край, е по-малко вероятно майката да го преживее тежко. Възможно е и в този случай да ѝ е тъжно и носталгично след като приключи, но не говорим за страдание, което заплашва психичното здраве.  

Ако жената е решила да спре с кърменето по някаква причина, е добре да си осигури време и да подходи с търпение към себе си и детето. Препоръчително е да предвиди около седмица за отпадане на всяко кърмене. Т.е. ако жената кърми 4 пъти на денонощие, за да се случи плавно отбиването и да няма физически дискомфорт, е добре да си даде 4 седмици за окончателно приключване. Говорим за това тялото на майката да се адаптира към спиране на кърменето, без да взимаме предвид преживяванията ѝ, за които 4 седмици може и да са достатъчно време за пренастройване, може и да не са.

И тук използвам случая да се обърна към жените, които по някаква причина са решили да спрат възможно най-бързо с кърменето. Мили дами, не използвайте медикаменти за спиране на кърмата, а потърсете консултант по кърмене, който да ви подкрепи и да ви даде нужната информация, за да преминете през спирането на лактацията максимално безболезнено. Има интересно изследване, което установява, че при жените използвали медикаменти за тази цел, се наблюдават по-чести случаи на следродилна депресия(2). Много жени си мислят, че „хапчето за спиране на кърмата“ работи като вълшебна пръчица и тялото изведнъж ще спре да произвежда мляко, но това не е така – и с медикамента е необходимо да се изцежда кърма първите дни. Спирането на лактацията без лекарства е възможно и по-безопасно. Забелязвам, че има жени, които се притесняват да се обърнат към консултант по кърмене във връзка със спиране на кърменето, защото се притесняват че ще бъдат осъдени, разубеждавани и т.н. Призивът ми към тях е да не се тревожат от негативна реакция спрямо себе си и да потърсят помощ и подкрепа! Доброволните консултанти на Национална асоциация „Подкрепа за кърмене“ са насреща и предоставят безплатно информация и емоционална подкрепа (тук можеш да откриеш списък на консултанти по градове).

При плавното спиране на кърменето, което е по-добре за психическото и физическото здраве на майката, се препоръчва да се планира достатъчно време, че да може да отпада по едно кърмене седмично. Дори рязко – спирането е по-добре да стане без лекарства, защото те могат да повишат риска от развитие на следродилна депресия. 

До тук говорихме за намеренията и решенията на майката, без да взимаме предвид преживяванията на детето, които всъщност са много важен елемент от отбиването. Кърменето от началото до самия си край е танц за двама и реакцията на детето може да се отрази на психичното състояние на майката. Ако детето е недоволно от спирането на кърменето или е по-неспокойно от обикновено, това няма как да не се отрази на майката. По-бурната реакция на детето може да засили чувството за вина при жената, да засили тревожността ѝ, да я накара да се чувства тъжна и неспособна да се справи с майчинството. И тук отново има значение как се случва отбиването – по-вероятно е детето да го приеме по-леко, когато  се случва плавно. С увеличаване на паузите между кърменията и с намаляване на кърмата много деца губят интерес към сукането. Има значение и на каква възраст е малкият човек. До първата година е по-лесно детето да бъде отбито по инициатива на майката. След година-година и няколко месеца то става много по-осъзнато във връзка с кърменето и съответно не е толкова лесно да му бъде отказано. Малко преди втората година и след втората година спирането на кърменето може да бъде по-лесно. Разбира се, това е само ориентир и индивидуалните особености на всяко дете също имат значение. За някои деца е по-лесно да се откажат от кърменето, отколкото за други. 

Какви са хормоналните промени, които настъпват при по-рязко отбиване? Как тези хормонални промени могат да се отразят на общото благосъстояние – физическо, психическо и емоционално на майката?

Лактацията е свързана с различни хормонални промени. Във връзка с психичното състояние на майката и края на кърменето ефект може да окажат по-ниските нива на пролактин и окситоцин. Нивата на окситоцин се повишават по време на и след всяко кърмене. Това е хормонът,  отговорен за изтласкването на кърмата от гърдата. Извън тази си важна роля, той има много широко влияние върху нашето тяло. Във връзка с психичното състояние на майката окситоцинът улеснява възстановяването след трудни, предизвикателни и стресиращи периоди, намалява тревожността и депресивните симптоми, води до успокояване и отпускане на майката, има голямо значение за привързването. Високите нива на окситоцин понижават нивата на хормоните на стреса и вероятно това е биохимичният път, благодарение на който кърменето има благотворен ефект върху психичното здраве. 

От своя страна пролактинът е отговорен за производството на кърмата и нивата му са високи през целия период на кърменето. Той също влияе върху поведението и емоциите на майката, понижава тревожността и има релаксиращ ефект. 

Нивата на тези два хормона спадат след прекратяване на кърменето и това може да се отрази на майката, особено, ако има рязко спиране и тялото няма време да се адаптира към промените. 

За колко време може да се очаква, че ще премине ефектът от тази адаптационна криза? Има ли какво да направи майката да си помогне да премине по-бързо и леко или е достатъчно да е наясно какво и защо се случва?

Краят на кърменето наистина може да бъде криза за майката, но това въобще не е задължително. То може да се случи спокойно и дори да донесе позитивни преживявания на жената. В случаите, в които отбиването е свързано с негативни преживявания, е от значение каква е тяхната тежест. Ако става дума за тъга от време на време, носталгия, по-голяма емоционалност, но въпреки тях жената като цяло се чувства добре и функционира добре, няма нужда да се предприема нещо специално. Достатъчно е майката да се грижи за общото си здраве и да обърне внимание специално на съня. Общуването с други майки – приятелки или например в групи за подкрепа, е много добра стратегия за преминаване през тази промяна по-леко.

За някои майки отбиването се преживява като загуба на специалната връзка, която са имали с детето. Майчинството обаче е една поредица от раздели с детето, което сме имали и срещи с детето, в което то се превръща. Това може да е източник на носталгия и тъга, но също и на радост, и удовлетворение. Да наблюдаваме как детето ни расте и се променя, съответно как се променят и начините, по които общуваме с него, е толкова вълнуващо! Ако на майката ѝ липсва специалната връзка, която кърменето създава, може би е добра идея да потърси нови начини да се свързва с детето, нови начини да обгрижва връзката си с него. 

Като всяка промяна и отбиването предполага пренастройване, обмисляне на случващото се, откриване на смисъл в промяната, дори и да има тъгуване по миналото. Това е нормално. Няма фиксиран срок, в който продължава адаптацията, за някои майки този срок може да е много кратък – дни, а за други да продължи месец.

Ако все пак в рамките на две седмици или повече майката се чувства зле и не може или няма желание да се справя с ежедневието си, по-добре да потърси психологическа подкрепа. Депресията след отбиване е рядко, но сериозно състояние, което изисква професионална помощ. Според резултатите от изследване, което проведох, между 22% и 35% (в зависимост от това, дали кърмят или вече са отбили детето си) от жените с деца до 12-месечна възраст са със следродилна депресия, но само 5 до 6% са получили професионална психологическа подкрепа. Депресията не е нещо, което отминава от само себе си. Същевременно негативният ефект върху детското развитие зависи именно от продължителността на депресивните симптоми при жената. Като майки има смисъл да потърсим навременно помощ не само заради себе си, но и заради психичното здраве на децата си. Също, горещо препоръчвам жената да потърси професионална помощ, ако в миналото е страдала от депресия, биполярно разстройство, тревожно разстройство, психотичен епизод или друго психично разстройство и покрай отбиването тя (или близките ѝ!) забелязва, че не успява да се справи с преживяванията си.

* При метаанализа се събират и анализират резултатите от множество различни изследвания по една и съща тема, с цел да се получи по-точна и надеждна оценка на ефекта или връзката, която се изучава.

Източници:

(1) Koutra, K., Vassilaki, M., Georgiou, V., Koutis, A., Bitsios, P., Kogevinas, M., & Chatzi, L. (2018). Pregnancy, perinatal and postpartum complications as determinants of postpartum depression: the Rhea mother–child cohort in Crete, Greece. Epidemiology and Psychiatric Sciences, 27(3), 244–255. https://doi.org/10.1017/S2045796016001062

(2) Nam, J. Y., Choi, Y., Kim, J., Cho, K. H., & Park, E. C. (2017). The synergistic effect of breastfeeding discontinuation and cesarean section delivery on postpartum depression: A nationwide population-based cohort study in Korea. Journal of Affective Disorders, 218, 53–58. https://doi.org/10.1016/J.JAD.2017.04.048

(3) Xia, M., Luo, J., Wang, J., & Liang, Y. (2022). Association between breastfeeding and postpartum depression: A meta-analysis. Journal of Affective Disorders, 308, 512–519. https://doi.org/10.1016/J.JAD.2022.04.091

(4) Zhao, X. hu, & Zhang, Z. hua. (2020). Risk factors for postpartum depression: An evidence-based systematic review of systematic reviews and meta-analyses. Asian Journal of Psychiatry, 53, 102353. https://doi.org/10.1016/J.AJP.2020.102353