И след двете ми раждания епизодите на тъга, ярост и свръхтревожност, характерни за следродилната депресия, продължиха с месеци, а аз не осъзнавах напълно какво ми се случва

“Сестра ми ми каза за нещо, наречено скок в растежа. Чувала ли си?,” казва съпругът ми в полумрака, докато държи изправено за поредни 20 минути тази нощ накърменото ни бебе с рефлукс. Полазват ме тръпки и в мен се  навдига някаква паника, сякаш току що ми е казал да не мърдам, защото зад мен има чудовище. Изпитвам страха толкова истински и интензивно, че когато се опомням и осъзнавам какво ме е попитал в действителност, се стряскам още повече. 

“Стига де. Нали точно това искаше – да си майка, ето сега ти се случи. Трябва да си щастлива”. Казва го една от най-близките ми приятелки, докато се разхождаме из парка на фона на айляци с бирички. “Много ми е трудно”, успявам само да изсумтя през само докато гушкам съдиращото се от рев скъпоценно чакано толкова дълго вързопче с едната ръка, а с другата се опитвам да бутам количката. Неведнъж ще получа доброжелателен съвет от родителите ми да спра да се напрягам, защото изнервям и бебето.

“Искам да легна и да не мога да стана повече”, чувам се как казвам на съпруга си. Емоционалното ми състояние е някакъв жесток коктейл от гняв, неудовлетвореност и самосъжаление. Че съм недоспала яко то е ясно, но явно има и още нещо. Вече имам две малки деца – едно на 3-4 месеца, и едно на три годинки, гледаме ги без помощ в полуготова къща далеч от цивилизацията. Стряскам се сама от думите си, защото искрено вярвам, че с тях творим действителността си. Скоро след като изпускам тази реплика една сутрин ще кажа, че отивам да подишам въздух, ще изтичам в гората срещу дома ни и ще позволя на тялото ми да се строполи в снега, защото всичко ми е така непосилно вече. “Сега остава само да ме затрупа и край”, ще си помисля.  Ще се опомня след като започна да се вкочинявам и ще се прибера при двете руси главички, които ме чакат да се сгушат в мен.

Но някои майки никога не се прибират.

Следродилната депресия е тих убиец

Поводът да пиша, и изобщо всъщност да осъзная мащаба на проблема със следродилната депресия – и за себе си, и за хиляди майки в България всяка година, е една майка, която никога не се прибра. Почувствах се длъжна и понеже в моя род, една майка никога не се е прибрала. Първата отне живота си през октомвти 2024 в центъра на София, втората преди повече от 30 години в малко градче в провинцията. И двете оставят по две невръстни деца. Самоубийството е номер едно причина за смъртност сред родилките в първата година след раждането. В този период се увеличава със 70% шансът да посегнат на живота си. Особено, ако имат история с депресивни и психотични състояния.

Следродилната депресия e психическо разстройство, свързано с хормонални и биохимични промени, често подсилено от недоспиване, куп несигурности и недостатъчната социална подкрепа и разбиране. В самото начало след раждането в една или друга степен, почти всяка жена – статистически около 80% – минава през така наречената „родилна“ или „майчина тъга”. При 10-15% от родилките обаче тя се задълбочава. Пренебрегнато,  подтиснато и омаловажено от близките, състоянието на тревожност през първите две седмици до месец, може да стигне до следродилна депресия. А тя вече е убиец на пълноценно ежедневие, взаимоотношения, а понякога отнема и живот. 

За да добиеш представа колко много жени и семейства засяга темата ето и абсолютни стойности. През 2023 г. родилките в България са около 56,5 хиляди, сочат данни на НСИ. От тях около 45 хиляди ще изпитат следродилна тъга, а поне 8500 ще изпаднат в по-дълбоко и дълготрайно депресивно състояние. 

И между другото, следродилната депресия може да се отключи и при второ или трето раждане, дори да не се е случило при предишното. Макар да има определени благоприятстващи фактори и предразположености, може да се случи на абсолютно всеки (да, дори баща – прочети повече тук).

Симптомите на следродилна депресия понякога забелязват близките

Тъжното в цялата работа е, че почти всяка родилка е минава в една или друга степен, ако не през следродилна депресия то поне през разтърсваща адаптационна криза към новия живот, към новия СИ живот и ситуация, към коктейла от хормони и т.н. Хареса ми как го нарече психологът Ели Мантовска в един подкаст – следродилно страдание. Много често не знае какво й се случва точно, а насреща получава меко казано неразбиране. Често очакваме, че ще мине от само себе си. Търсим проблема в недоспиването, мислим си, че са някакви глезотии, че това майче явно има прекалено много време да си мисли за глупости. Аз лично неведнъж си мислех, че откачам, че нещо само аз не разбирам и не се справям, нямам майчински инстинкт, и се чувствах така виновна, че нямам сили да стана да оправя хаоса около себе си малко от малко поне. Карах се с близките ми, стисках сина ми като Ам-гъл и имах усещането, че всеки прави нещата грешно и а съм го дала на някого, нещо лошо ще се случи, търсех всякакви начини да организирам домакинството си, защото нали всичко е въпрос на организация…

Често получавах някакви реплики тип “стига се напряга”, “случва ти се най-хубавото, радвай му се”, “всичко е въпрос на организация”. Знам, че  са били с най-добри чувства, обаче ме караха да забивам още повече в негативната спирала на срам и самообвинение. Трябваха ми повече от две години, за да смънкам на баща ми, с когото сме много близки и междувременно успяхме да се изпокараме ужасно “Абе, тате, то аз май нещо не бях наред с хормоните.” Всъщност жената, минаваща през следродилна депресия, често не може да разпознае и назове състоянието си. Дори да успее, точно толкова често (противно на схващането за огромната женска сила като стане майка), няма силата и ресурса да си помогне и да потърси помощ. Точно тук ролята на близките те изключително важна. Да са бдителни и готови да помогнат. Мисля си и до днес ще е изненадващо за родителите ми и доста хора около мен, че съм минала през всичките тези страшни моменти и състояния. Просто защото не са разсъждавали изобщо от тази перспектива и вероятно са отдавали странното ми поведение на съвсем друго. 

Тъй като ролята на близките наистина е решаваща, създадох този наръчник за близки на родилки, с който да разпознаят симптомите на следродилна депресия и да окажат подкрепа. 

Пикът на следродилната депресия е между третия и шестия месец след раждането. Ето кои са стандартните и не чак толкова очевидни симптоми на следродилната депресия. Според Американския институт за психично здраве те са различни комбинации от: 

  • Постоянна тъга и депресивно настроение, които на моменти пречат на пълноценното ежедневие, чувство за празнота;
  • Загуба на интерес към дейности, които преди са носили удоволствие;
  • Изтощение, дори след наспиване;
  • Необясними физически симптоми: силно главоболие, болки в стомаха, мускулни крампи; 
  • Много резки промени в настроенията;
  • Лесно избухване за наглед дреболии към близките, дори бебето
  • Мисловни затруднения и трудно вземане на елементарни решения в ежедневието
  • Прекомерна тревожност за здравето на бебето – постоянно проверяване на температурата, дали диша и т.н. 
  • Прекалена привързаност към бебето и тревожност, когато някой докосва и иска да го държи 
  • Промяна в навиците за сън – безсъние или прекалена сънливост, промени в апетита и теглото – тук може да са и двете крайности, както отказ от хранене, така и преяждане; 
  • Чувство за вина и провал; 
  • Трудност дори невъзможност за свързване с бебето; 
  • Отдръпване от близките и нежелание за социални контакти;
  • Раздразнителност, ярост; 
  • Мисли за самонараняване и нараняване на бебето (последните, за разлика от първите, вероятно никога няма да се реализират).

Има ли по-застрашени от следродилна депресия?

Има жени, при които вероятността да се отключи следродилна депресия е по-голяма. Моя позната психоложка наскоро ми каза, че всъщност половината от случаите са неизлекувана депресия, която се отключва в нов контекст. Случва се по-често и на жени с история на психиатрични заболявания в рода, макар учените са не могат все още да изолират конкретен ген, отговорен за отключването на следродилна депресия.

Хормоналният дисбаланс и адаптирането на тялото към новите нива на хормони е един от главните заподозрени за следродилната депресия. Нови проучвания показват, че има определени биомаркери – нива на вещества, свързани с прогестерона (хормон, отговорен за регулацията на менструалния цикъл и поддържането на бременността), могат да подскажат предразположеност. Понякога в микса от фактори се включват и дисбаланси на щитовидната жлеза, каквито в последните години отключват огромна част от жените и не само по време на бременност. В моя случай например това играеше роля – оказа се, че напук на обичайното забавяне на функциите на щитовидната жлеза по време на бременност, моята беше станала хиперактивна, с което дойде и много повишената тревожност. Състоянието се коригира с лекарства, има такива, които са безопасни по време н бременност и кърмене, така че спокойно потърсете ендокринолог, ако имате някакви съмнения.

Силната тревожност по време на бременността също може да е индикатор. Ако знаех това, може би можех да предположа какво ми се случва и след раждането, защото откакто забременях – така чакано и дълго неслучвало се – през сутрин се будех в паника и с плач, че нещо е станало с бебето. Тук не искам да кажа, че всяко притеснение е някакъв индикатор или форма на предродилно психично разстройство. Съвсем напротив – абсолютно е нормално да имаш притеснения. Ако те обаче  се превърнат в натрапливи мисли и  по някакъв начин пречат на ежедневието ти, то може би е добре да обърнеш по-сериозно внимание. 

Има и още фактори, които могат да помогнат да отключването на следродилна депресия. Сред тях са травматично и трудно, или преждевременно раждане, здравословен проблем на детето, липса на социална подкрепа от партньора и близките.

Типично скринингът за следродилна депресия включва разговор с психолог и въпросник, който се попълва заедно със специалист още по време на бременността. В България обаче, извън няколко частни болници, това не е практика и изобщо част от пред- или следродилната грижа и проследяване.

Как да си помогнем или дори да предотвратим следродилна депресия?

Има някои стандартни препоръки и протоколи, и вярвам ти се досещаш и сама за повечето. От изключително значение е в първите дни след раждането да си спокойна, подкрепена, да не се налага (и да не се опитваш) да се грижиш за гости, домакинство и каквито и да било очаквания към теб. Опитай да търсиш подкрепа за всяко нещо, което те притеснява – дали  ще е кърменето, здравето и грижите за на бебето, дори домакинството. Предай, доколкото е възможно, всички грижи на партньора, близките и приятелите си – нека се погрижат за храната, за почистване и т.н. Ти гледай да спиш при всяка възможност, да гушкаш бебчо, да се храниш добре, да излизаш на въздух, колкото се може повече. Това ще ти помогне да възстановиш тялото си след нелекото изпитание да отгледа и даде живот. Приеми, че ще се чувстваш не на себе си – напълно е нормално. Ще плачеш, ще се умилявш, ще се смееш, ще си тревожна, няма да знаеш къде се намираш – първите 2-3 седмици е напълно нормално. 

Ако имаш още едно или повече деца, всичко това може и да е доста по-трудно. Помощ е нужна. Аз имах огромния късмет майка ми да може да си вземе отпуск и да прекара с мен, сина ми и новородената ми дъщеричка първите три седмици след раждането, да готви и чисти, но и да ме прегърне, когато започна да изпадам в паника как ще се оправя сама като си тръгне. Като си тръгна, наистина изпаднах в дупка, обаче със сигурност щеше да е по-дълбока, ако я нямаше в началото. 

Споделяй колкото се може повече с близките си и търси подкрепата им. Забрави за перфекционизма и романтичните си инстаграмабъл представи за майчинството. Нищо не е на всяка цена, опитай да не изпадаш в крайности. Опитвай се да виждаш близки и приятелки, когато имаш възможност. Търси начини да храниш съзнанието си с положителни мисли и съдържание. Можеш да опиташ с положителни утвърждения, водене на дневник на благодарността. Леката физическа активност, особено след 40тия ден, също може да ти помогне да се почувстваш по-добре. Това са неща, които са ми помогнали, или поне не са ми навредили. Никое от тях няма сериозна научна обосновка. 

Въпреки всичко нямаш гаранции. Дори да се грижиш за себе си и да имаш цялата подкрепа –  пак можеш да изпаднеш в състояние на следродилна депресия. Гледай да не си самопредписваш лечения, защото си го прочела някъде. Да, понякога дефицит на витамин B6 може да е сред факторите да се отключи това състояние, но това в никакъв случай не означава, че ако пиеш този витамин, ще си помогнеш. Дори психолозите избягват да дават препоръки как да постъпиш. 

Кога да потърсим специалист?

Правилото е следното – ако с добра храна, сън и положителни емоции, продължаваш да изпитваш състояния, които пречат на нормалното ти функциониране и ежедневие, потърси специалист.  Не отлагай прекалено дълго, за да не задълбочиш състоянието. Не е провал или срамно, а тъкмо напротив зряло – да потърсиш помощ. Аз не го направих – къде от неразбиране, къде от срам, и  от днешна гледна точка съжалявам, защото щеше да ми спести много мъки. Говорейки с жени около себе си, забелязвам, че не само аз не съм посегнала към специалист след ражждането, въпреки че преди това съм посещавала за едно или друго във времето. Ако изпадаш в състояние на крайни тревожности, паник атаки или те обземат психитични мисли за самонараняване, или нараняване на детето – потърси помощ спешно. 

Специалистите, които могат да ти помогнат са психолози, психотерапевти и психиатри. В зависимост от състоянието ти ще имаш нужда от различен тип лечение, включително може да се наложи и медикаментозно. Това обаче трябва да прецени специалист. Не знаеш обаче към кого да се обърнеш, нали? За съжаление в България психотерапията не е регулирана и на практика всеки може да каже, че е психолог, терапевт и т.н. Затова е и доста сложен въпрос къде да търсиш помощ. И все пак имаш няколко варианта. Можеш да потърсиш и специалист по перинатално психично здраве – психолог, който специализира именно в пердиода на бременността и след раждането. Такъв е например нашият автор и консултант Преслава Биковска (прочети интервюто ни с нея). Можеш да потърсиш и клиничен психолог – патологиите и депресиите са част от тяхното образование, и те притежават познание как да подходят към такива ситуации. 

Още един вариант е да поискаш направление за психиатър от личния си лекар. Противно на схващането, че психиатрите лекуват само с лекарства, това е най-лесният и безплатен вариант да получиш оценка на състоянието си. Не си длъжна да пиеш лекарства, ако все пак получиш рецепта. Използвай прегледа да се ориентираш и да поискаш и препоръки, включително за алтернативно на медикаментозното лечение, ако имаш притеснения. 

Ако усещаш, че ситуацията е спешна и нямаш енергия да търсиш и да разпитваш за специалисти, просто се обади за първа безплатна консултация на Кабинет.бг. 

Дълготрайни ефекти в семейството и върху децата

Вероятно е 95% от случаите следродилната депресия с най-обострените й симптоми, поне на пръв поглед, ще си отиде след година и без да предприемете нищо. Обаче ефектите й мога да са дълготрайни и влошаването на отношенията с партньора и близките е само част от това.

Хиперактивност и дефицит на вниманието, така модерното напоследък ADHD, затлъстяване, проблеми със съня, затруднения в когнитивното развитие и говора, проблеми с емоционалната регулация – това са част от потенциалните последствия за децата, живеещи с родители с хронични депресивни разстройства. Неадресираната и нелекувана следродилна депресия може да се превърна в хронично състояние. Проучвания показват, че при 25% от майките симптомите са разпознаваеми до третата година след раждането. 

За да не страдате ти, детето или децата и партньора ти по-дълго от необходимото, потърси помощ навреме.

Надявам се този материал те намира в правилния момент и ще те подкрепи в борбата ти за психичното ти здраве. 

Източници и допълнителна информация: 

Carlson K, Mughal S, Azhar Y, et al. Postpartum Depression. In: StatPearls. StatPearls Publishing; 2024.

Baattaiah BA, Alharbi MD, Babteen NM, et al. The relationship between fatigue, sleep quality, resilience, and the risk of postpartum depression: an emphasis on maternal mental health. BMC Psychol. 2023;11(10). doi:10.1186/s40359-023-01043-3

Wisner, Wendy: Signs and Symptoms of Postpartum Depression (PPD), Health.com

American Psychiatric Association. What is Perinatal Depression?.
National Institutes of Health. Postpartum depression may last for years.